Гласът му беше тъжен, изпълнен с копнеж по нещо, което си е отишло. Това беше гласът на човек, който тъгува за майка си. Разбирах го по-добре от всеки друг. Мислех за Елинор, която бе напуснала този свят и бе оставила четирима синове и съпруг, които се нуждаеха от нея. Те бяха продължили, държаха се един за друг. Бяха скрепили семейството си.
— Трябва да направим нещо за майка ти.
— Какво искаш да кажеш? — попита объркано той.
Колкото повече мислех, толкова по-бързо идеята се оформяше в съзнанието ми и накрая излетя. Щеше да е страхотно за него, за всички.
— Говоря за рака на гърдата. Да се захванеш с нещо в името на тази кауза. Ти си знаменит бейзболист. Трябва да отидем до някоя организация, която се нуждае от пари за борба с рака, да направим дарение в Бостънската организация за борба с рака. Можем да вземем розови гривни и лентички и двамата да ги носим. Тениски за мен и за жените от СИГ. Ако останалите от отбора искат да се присъединят, няма проблем. Не само че така ще уважиш паметта на майка си, но и ще помогнеш на жените, които се борят с рака сега, и на жените, в чиито семейства има наследствено тази болест и трябва да минат на преглед преди четиридесет. И разбира се, това ще направи чудеса за имиджа ти.
Мейсън се усмихна. Изкривеният му кучешки зъб проблесна сред белите му като перли зъби.
— Можем да помогнем на жени като мама — каза с възхищение, напълно омагьосан, сякаш това бе втората най-добра идея след създаването на бейзболната лига. — Идеята е страхотна. А ти си гений! — Той ме вдигна и ме завъртя в кръг. — Откъде да започнем?
През следващите няколко часа седяхме на по парче от любимия й чийзкейк, който Мик бе направил в нейна чест, и обсъждахме как можем да накараме света — като използваме факта, че Мейсън е знаменитост — да се включи в една велика кампания за борба с рака.
Глава пет
„Мисли в розово“. Това беше името на кампанията, с което излязохме. Когато се върнахме в Бостън, с Мейсън се захванахме за работа. Поръчахме силиконови гривни „Мисли в розово“, които щяхме да раздадем на мачовете. Специални тениски за момичетата от СИГ, за които платихме луди пари да ги направят за една нощ и да ги изпратят до другата сутрин. Сама поръчах моята тениска и си я платих с мои пари, без той да разбере. На лицето и гърба на тениската трябваше да има щампа с номера на Мейсън в отбора, а над него надпис: „За Елинор“. Беше много мил жест и знаех, че това ще означава много за Мейсън.
Докато той бе на тренировки, аз оставах в „бърлогата“ и правех план за набиране на средства. Рейчъл бе полудяла по идеята, мислеше, че е великолепна и предложи да ми помогне, да направи нещо, което наистина да набере средства и в същото време да помогне за изчистване на имиджа на Мейсън. Не бяхме говорили за кошмара от миналата седмица и тя не беше в настроение да обсъждаме случилото се. Трябваше някак си пак да спечеля доверието й и да представя Мейсън като мъж, който е подходящ за гадже и за сериозна връзка. За момента обаче нямах идея как да стане след оргията, на която Рейчъл стана свидетел. Това определено бе погубило вярата й, че Мейсън някога ще я хареса, и вероятно сега желанието й да се бори за него бе рязко намаляло.
За мен лично изглеждаше доста апетитен, но това беше само защото имах нужда от чукане и нищо повече. Само като се сетех как едната го бе засмукала и как той обработваше с език другата, ми беше достатъчно за няколко сесии мастурбация под душа през изминалата седмица, но въпреки това имах нужда от нещо истинско. Проблемът беше, че не исках Мейсън. За беда, това което исках, беше русо момче с прекрасен тен, което за момента се намираше в Калифорния и вероятно все още чукаше онази красива жена.
Въздъхнах и продължих да пиша плана си, но после реших, че имам нужда някой да ми вдъхне малко сила. Извадих телефона и набрах номера.
— Какво става, курвичке? — звънна гласът на Жинел в ухото ми. Познатият глас моментално предизвика силна носталгия по дома.
— Планирам стратегия за набиране на средства.
Последва пукане на балонче от дъвка и гръмкият й смях, който прекъсна разговора за дълго време.
— Кампанията за набиране на средства по спасяването на баща ти не е ли отдавна в ход? Знаеш за коя кампания ти говоря: когато лежиш по гръб и ти плащат за това — добави и изпадна в поредната доза маниакален смях.