— Не е за мен — въздъхнах. — За Мейсън е.
Последва звук, силно наподобяващ задушаване или давене.
— Богатият бейзболист има нужда от кинти? Защо?
— Спри за малко и ме изслушай, кучко. Опитваме се да вдигнем имиджа му чрез даряване на средства на Бостънската организация за борба с рака на гърдата. Майка му е починала доста млада от това заболяване и той иска някак да почете паметта й. И понеже Мейсън е постоянно на тренировки или на мачове, аз му помагам да наберем средствата. Сега вече разбираш ли?
Поредното мляскане с дъвка. Честно казано, бях по-щастлива да чуя звука на жвакането на дъвката й, отколкото да чувам как дърпа от цигарите си — истински канцерогенни пръчки и нищо повече.
— Добре, какво имаш дотук? — попита тя.
Най-добрата ми приятелка Жин беше всичко друго, но не и лишена от креативно въображение, така че бях сигурна, че ще излезе с някои добри идеи. Разказах й за плана за събитието. Щяхме да го направим в някой скъп хотел в центъра на града. Повечето момчета от отбора се съгласиха да участват. Някои от приятелите на Мейсън също щяха да са там. Един супер известен дисководещ се съгласи да участва безплатно, един ресторантьор, приятел на завеждащия отдела „Връзки с обществеността“ на отбора, се съгласи да предложи бюфет за гостите на събитието като благотворителен жест.
— О, и ще имаме търг за бейзболни ценности, дарени от приятели на спортистите. Но не знам… трябва ми нещо, което ще привлече сериозни пари, големите пари. Да ти идва нещо наум?
Жинел не отговори доста дълго. В един момент реших, че ми е затворила.
— Е? — подканих.
— Мисля! Не ме пришпорвай и не бързай да си опъваш ластика на гащите, ако изобщо си обула такива — каза обвинително тя и беше права. Бях в тесен клин и не исках бикините ми да се очертават отдолу. Грозно беше. Никой не обича да гледа ръбове на гащи по изпънат задник.
— Млъкни — предупредих я.
Жин се засмя и прозвуча като… у дома. Сърцето ми се сви от болка и радост и изчаках търпеливо, докато преглеждах в Гугъл как се правят други подобни събития, за да се сетя какво пропускам.
— Значи това нещо се прави от един отбор секси бейзболисти, нали така? Поне двадесетина?
— Да — отговорих, без да съм сигурна накъде бие.
— Така че вместо да правите търг с някакви неща, защо не пуснеш на търг тях самите? Наеми някой водещ, който говори ужасно бързо, знаеш за кой тип става дума, и кажи на момчетата да се облекат наистина секси. Официални костюми, но може да съблекат ризата примерно. Богатите жени ще полудеят!
И не грешеше. Вече го виждах — жени, червиви от кинти, леко напоени със скъпо шампанско, наддават, за да бъдат, с което и да е от тези красиви момчета.
— Жин, това е брилянтна идея, мамка му!
Тя изсумтя и си представих как завива пръст около кичура коса на грейналото й от щастие хубаво личице.
— Знам. Много съм добра.
— Така е. Казвала ли съм ти тези дни, че за теб имам само огромни чували с любов[1]?
— Какво имаш? — изпя тя и така се върнахме към спомените за онази страхотна песен, която и двете толкова обичахме, когато бяхме ученички през деветдесетте, когато я слушахме по радиото и пеехме. Тогава бяхме малки и не знаехме много за песента, но сега, години по-късно, можехме да оценим сантименталната стойност на глуповатата рап или поп песен от онова време.
Замислих се как да накарам този план да проработи. Щях да навия момчетата да се съблекат до кръста и да излязат на среща с жената, която ги спечели на търга, и да останат с нея не по-малко от четири часа. Дори женените щяха да го направят заради каузата.
— Жин, сериозно ти казвам, това ще докара ужасно много пари.
— Е, да де! Момчетата са секс на два крака. Коя богата кучка няма да пожелае да има един от тях за вечерта, ей така, закачен като брошка на роклята й?
И пак беше напълно права.
— Ще направя плана. Пак благодаря, благодаря, благодаря!
— Ей, можеш да ми благодариш в натура. Снимки на тези прелестни мъже, съблечени до кръста. И ако не ми ги пратиш, ще изнамеря милион начини да те поставя на мястото ти и да ти се подигравам, докато се помниш. И не си мисли, че няма снимков материал с нещата, които си правила в миналото.
— Курва — изстрелях обратно. Тя наистина имаше цяла кутия с доказателства за всички глупости, които бяхме вършили в миналото, и със сигурност можеше да ги използва срещу мен. — Не би го направила!
— О, бих, и още как! Снимки на полуголите бейзболисти. Един по един. И не забравяй Мейсън. Искам една на това секси копеле.