Засмях се с цяло гърло и точно тогава Рейчъл влезе в кухнята, където се бях разположила. Махнах й и тя тръгна към кафе машината и си сипа голяма чаша кафе.
— Добре, мръсен боклук, изнудвачка подла! — Очите на Рейчъл се разшириха и едва не изпусна кафето. Опитах се да й обясня с ръкомахане, че това е само шега и че всичко е наред. — Ще си получиш снимките. Но внимавай, тая сделка може да ти излезе през носа.
— Винаги оттам ми излиза. Хей, Мади е супер. Това момче, с което се вижда, е страхотно. Проверих няколко пъти… в смисъл попитах… и знам, че все още е девствена, но вярвай ми, няма да е задълго. Той наистина е страшно сладък, харесва я много, а тя прави и невъзможното, за да му даде това, което иска. Всъщност са много сладки. Изглежда ми наистина добро момче. За първия си път можеше да е с някой къде по-зле.
Въздъхнах и зарових глава в дланите си.
— Мислиш ли, че ще даде девствеността на него? Наистина?
— Да. Не може да остане девствена за цял живот, Миа. Та тя е вече голяма жена. На деветнадесет е, за бога! Мамка му, та аз вече не помня на колко бях, когато предадох девствената си карта, не помня времето, когато съм живяла без пенис в задника.
— Жин, моля те, не говори за пениси и за сестра ми в едно изречение. Ще изпадна в тотален срив и ако разбера, че я насърчаваш да си даде девствеността на това момче, ще те намеря, ще те закова на някоя стена, ще ти отрежа цялата коса, ще ти намажа зърната с мед и ще оставя мравките да довършат работата.
— Исус на разпятието? Напълно си откачила. Би ли направила такова нещо с най-добрата си приятелка? Трябва да започна да си търся нови приятелки. Моята е пълен психопат! — изрева тя и пак избухна в смях, а аз се разсмях с нея, представяйки си я закована на стената с гола глава и изпопадали навсякъде кичури, и намазани с мед цици.
Когато овладях смеха си и успях да поема дълбоко дъх, казах:
— Права си, не бих, но когато я видиш, й кажи да ми се обади.
— Ще й кажа. Ти се обади да се отчетеш как се развиват събитията около мероприятието и не забравяй снимките ми!
Поклатих глава.
— Хей, боклук, обичам те. И се гордея, че заряза цигарите. Искам те в живота си, за да можем да остареем заедно, да си вземем дузини котки и една къща край морето.
— Винаги съм обичала котенца — каза Жин с копнеж в гласа.
О, как да не я избъзикам?
— Това е, защото обичаш да обичат твоето котенце — извиках и затворих телефона, преди да успее да ми отговори.
— Ах, всичко е наред в този объркан свят!
Отворих очи и видях лицето на Рейчъл пред моето. Очите й бяха огромни като купи за супа. Горката, беше изгубила ума и дума.
— Някой те шантажира? — попита изплашено.
Засмях се и поклатих глава.
— Не, това беше Жин. Най-добрата ми приятелка. Ние сме… така е при нас.
— Искаш да кажеш, че винаги се заплашвате една друга и се наричате с обидни имена? — гласът й беше писклив, а аз не разбирах защо.
— Ами да. Ти не го ли правиш с най-добрата си приятелка?
Тя поклати сковано глава.
— Не. Не, не правим нищо такова. Казваме си само хубави неща и ходим на заведение или на пазар.
Едва не повърнах. Пазарували? Ето нещо, което с Жин никога не бихме направили. Да пием бира, да оглеждаме мъжете, да играем малко комар, да ходим на концерти, да. Ама пазар?
— Предполагам, е отвратително да си Рейчъл — казах и напълно го вярвах.
— Не знам защо, но се съмнявам в това — отвърна като ужилена тя, а аз се усмихнах.
Е, значи все пак в нея имаше малко живот и огън. Това беше добър знак. Мейсън щеше да запали такъв пожар у нея, че щеше да изгори на мига, ако в нея нямаше поне малко ярост и борбеност.
* * * *
Рейчъл не беше ентусиазирана от идеята за търга, но Мейсън направо сияеше. Той се обади на всеки един от играчите от отбора и повече от двадесет души му бяха обещали, че със сигурност ще участват. Това бяха всички момчета, които бяха свободни този уикенд и имаха желание да съберат пари за каузата ни. И всички те бяха готови да си съблекат ризите за по-високи залози.
Намерих розови тиранти за всеки от тях и ги помолих да ги сложат. Помолих ги да облекат и хубави костюми. Планът беше да съблекат саката и ризите и да останат по тирантите — символ на каузата ни. Също така планирах да нарисуваме розовата лентичка, символ на борбата с рака на гърдата, върху гърдите на всеки от тях, все пак хората не биваше да забравят каква е целта на събитието.
Когато Мейсън се прибра у дома, тримата седнахме да обсъдим идеите, а Мейсън имаше и други предложения. Докато обсъждахме, той печеше стекове на грила на балкона, а аз приготвях салатите. С общи усилия тримата успяхме да измислим стотици нови неща към оригиналната идея и как да разтръбим събитието, при положение че не ни оставаше много време, а и трябваше да измислим начин да накараме и семейството му да се включи, понеже в крайна сметка това беше техният начин да отдадат почит на Елинор. Казах му да помоли баща си да намери снимка на майка му, която много харесва и която можехме да сложим на масите. Останалите бейзболисти, които имаха познати или роднини, починали от коварната болест или борещи се с нея, също щяха да донесат снимки. Беше много важно дарителите да са наясно каква е крайната цел на това събитие и тази цел да стои пред очите им. Успяхме да организираме и присъствието на президента на Бостънската организация за борба с рака, за да каже няколко думи.