— Миа, Рейчъл, признавам ви, момичета. Вие сте истинска бомба, когато трябва да се организира събитие за един ден и половина. — Мейсън се усмихна и обви раменете ми. После се приближи към Рейчъл, която застина в мига, в който той се накани да я докосне. Той сниши глас. Беше толкова тих, че едва го чувах.
— Съжалявам за това, което си видяла миналата седмица. Не искам да съм такъв, това не е човекът, който искам да бъда. — Той погледна дълбоко в сините й очи. Тя кимна, но не отговори. Той се приближи още повече, вдиша аромата на косата й и я целуна по бузата. — Благодаря ти, че помогна за тази кауза. Не се налагаше да го правиш.
Рейчъл вдигна глава, примигна и погледна в очите му. Беше толкова хубава. Беше повече от очевидно, че двамата бяха затънали до гуша, толкова се харесваха, вероятно дори бяха влюбени.
— Мейсън, бих ти помогнала с всичко — отвърна тя също толкова тихо.
Пръстите му се мушнаха в косата на врата й, с длан обви лицето й и палецът му мина по долната й устна. Тя пое рязко дъх, придружен с лек вик на изненада, а аз наблюдавах с особено голямо внимание.
— Това, което правиш, за да почетем мама, означава много. Никога няма да го забравя. Ако се нуждаеш от мен, Рейч, аз съм тук. Просто ми кажи. Когато и да е, където и да съм, аз ще съм тук. Разбра ли ме? — Наведе се и целуна нежно челото й, сякаш тя беше нещо изключително скъпоценно.
И тогава всичко ми стана ясно. За Мейсън тя беше точно това — тя беше скъпоценна. Тя не беше като всички останали момичета, не и за него. Мейс изпитваше потребност да я докосва с меки велурени ръкавици, да я държи така, сякаш е безценен стъклен предмет или нещо с огромна стойност, уникално и единствено по рода си. Уау! И когато тези двамата се съберяха, това щеше да е краят на цял един цикъл за Мейсън. Може и да беше играч, но в нейните очи той виждаше бъдеще. Бъдеще, от което отчаяно се нуждаеше, но не знаеше как да улови. Добре че ми оставаха още две седмици, за да съм сигурна, че ще спечели момичето си.
— Разбрах, Мейс — каза тя и когато той отиде на балкона да види стековете, тя се усмихна.
Облегнах глава в дланта си и изчаках, докато Мейс излезе. Рейчъл наблюдаваше всяко негово движение.
— Е, помете ли те? — попитах и размърдах палаво вежди.
Тя се извърна рязко към мен, сякаш сега си спомни, че съм тук.
— Нямам представа за какво говориш. Миналата седмица бях пияна, нещо, което не се случва често. Може и да съм създала грешно впечатление за чувствата ми към моя клиент. — Ударението падна върху думата „клиент“, но не знам дали го правеше, за да убеди мен или себе си.
Наклоних глава настрани и отпих голяма глътка от бирата си.
— Няма как да заблудиш мен и със сигурност не можеш да заблудиш Мейс. Той си пада по теб, слънце. И скоро и ти ще си паднала под него — засмях се на шегата си. Рейчъл изсумтя и поклати глава.
— Миа, трябва да престанеш. Ако не си забравила, ти все още си негово гадже.
— На ужким. Да не забравяме и тази подробност. Аз съм тук, за да си свърша работата. Феновете го обичат, организираме кампания за набиране на средства за страхотна кауза, която не само че ще се отрази добре на имиджа му, но и е нещо много важно за него в личен план. Да отдаде на майка си заслужената почит. Той я е обичал толкова много и тя силно му липсва. Така е с всички мъже от семейство Мърфи. И като ни помагаш в това нещо, това означава, че ти пука не само за имиджа на Мейсън. И не само си падаш по него, а е много повече от обикновено харесване. Признай си го — изстрелях последния куршум и се облегнах.
Рейчъл облиза устни и заби зъби в долната. После наведе глава и кимна.
— Добре, признавам си. От много време ме е грижа за него. И не е само ме е грижа. По дяволите, та аз се влюбих в него в мига, в който го видях преди две години. Но това не променя факта, че през цялото това време съм го гледала как се размотава с всякакви жени, пие алкохол, както риба пие вода, и пропилява много голяма част от моето време да събирам отломките след него. И когато правиш това като професионално задължение, неминуемо променяш мнението си за един човек.