— Нямам никакви такива — измърмори. Огледах я, сякаш й бе поникнала втора глава.
— Момиче, всяка жена има нещо в себе си, което да привлича мъжете. — Огледах я. — Имаш страхотни крака. Облечи нещо късо. Вземи си хубав сутиен с подплънки, облечи тези две момичета тук в нещо красиво и направи така, че да се виждат. Така че внимавай като купуваш роклята. Нека да е отворена. — Тя кимна и аз продължих. — О, и косата да е пусната. Помниш ли, когато каза, че иска да те види с пусната коса? Направи я добре, да е на едри къдрици, които да падат като водопад по раменете и около лицето ти. Ще е най-добре, ако роклята има отворен гръб.
— Защо? — попита, а аз изпъшках и ми се искаше да я плесна по челото. Как можеше да е толкова наивна, когато ставаше дума за мъже? Та това момиче беше на двадесет и малко! Трябваше да има поне някаква представа как мисли един мъж! Но вместо да й казвам всичко това, аз реших да обясня.
— Защото, когато мъжете видят плът, те мислят за секс. И когато Мейсън мисли за теб и за секса в едно изречение, това е добре, ако крайната цел е да го вкараш все пак в леглото си.
— Искам да бъда с Мейсън, не само да… да… бъда в леглото с него.
Уморих се с това момче, честно.
— Мъжете свързват добрия секс с добре прекарано време с жена, която си струва да видят пак. Супер секс с теб само може да добави плюсове към желанието му да бъде с теб и извън леглото. Така че сексът винаги работи в твоя полза. Но не забравяй, че мъжете първо мислят за секс и след това за време извън секса. Това е животинският им инстинкт. Така. Всичко ли е ясно? Ще прелъстиш Мейсън на партито тази седмица, нали? — попитах разтреперана от вълнение.
— Ще си помисля — отвърна тя.
Намръщих се, но разбирах, че нямаше начин да накарам това момиче да се движи с по-голяма скорост от тази, с която пъплеше към него. Тя си имаше свой начин за всичко и знаех, че след като помисли няколко дни, ще събере кураж и ще направи правилния избор.
— Обещаваш ли ми? — попитах насърчително.
Тя се усмихна. Истината бе, че усмивката й наистина можеше да огрее и най-тъмната стая.
— Обещавам.
Мейсън влезе в стаята и затвори вратата към балкона с дългия си крак.
— Гладни ли са двете най-красиви жени на света?
Поклатих глава.
— Играч, както винаги — засмях се и този път тя се засмя с мен.
А аз очаквах да се нацупи кисело.
Е, напредвахме.
Глава шест
Когато с Мейсън влязохме в скъпия хотел за събитието тази вечер, двамата оглупяхме от изненада. Целият таван бе украсен с розови балони, осветлението бе направено така, че да образува розови лентички. Нашето мото „Мисли в розово“ бе изписано върху катраненочерните стени и грееше. Огромната дискотопка се въртеше и пръскаше бягащи светлинки във всички посоки. Скоро и момчетата щяха да дойдат и вратите щяха да бъдат отворени за гостите ни. Сервитьорите бяха събрани в единия ъгъл и получаваха последни инструкции. Всички бяха облечени в розови тениски с надписа на кампанията ни, а момичетата носеха тениски с надпис „Спасете циците“ върху гърдите си. Беше дръзко, забавно и беше точно такова събитие, което би организирал един отбор от бейзболисти.
С Мейсън бяхме облечени като за галавечеря. Той беше в черен костюм с розова риза и с розовите тиранти, които бях помолила всеки един играч да носи, и с вратовръзка, върху която имаше изрисувани десетки розови лентички. Беше професионалистът, които винаги е трябвало да бъде. Меднокафявата му коса беше пригладена назад, а зелените му очи танцуваха щастливо, докато оглеждаше салона.
Високи маси с черни покривки, украсени с букет и розови рози в средата, чиито листенца блестяха със светлината на деликатното осветление и създаваха великолепно настроение. Беше красиво, стилно, като за млади хора и някак хипи, и в същото време класическо.
— Миа… — гласът му заглъхна и не довърши.
Очевидно всичко край нас му харесваше. Сияех от гордост. Моето първо благотворително събитие изглеждаше изумително. Разбира се, заслугата беше до голяма степен и на прелестната блондинка, която сега вървеше към нас. А аз си мислех, че изглеждам добре в секси розова коктейлна рокля, покрита със ситни пайети, които ловяха светлината и блещукаха като огромното кълбо над главите ни. Но сега илюзията ми беше смазана.
Рейчъл се приближаваше от другия край на залата. Беше облечена в сатенена рокля без ръкави в нежнорозов цвят, която падаше до коленете й, но имаше цепка до бедрото. Страхотен сексапил. Деколтето й беше с формата на сърце и подчертаваше гърдите й. Косата й беше пусната и направена в стил Холивуд от двадесетте. Плътните й устни бяха подчертани от шокиращо червено червило. Фината очна линия придаваше на бебешките й очи нещо котешко. Перфектна. Самата аз не очаквах, че може да изглежда така. Тя беше дама като едно от онези момичета от винтидж плакатите, с много стил и класа. Мейсън стоеше в пълно мълчание и я наблюдаваше как се приближава към нас. Очите му горяха. Никога не ме бе гледал по този начин. Този горещ поглед бе само за едно момиче на този свят — високата блондинка, която ме накара да се чувствам като евтина курва в моята лъскава рокля, сравнена с нейните грация и елегантност.