— Хей, изглеждате фантастично — изгука тя, когато се доближи до нас.
Мейсън я огледа още веднъж, грабна я през кръста, сложи длани около лицето й и я погледна в очите. Тя не каза нищо. Просто го остави да прави каквото намери за добре и аз знаех защо. Защото той беше алфа-мъж, защото беше секси, защото когато мъж като Мейсън те хване така, трябва да паднеш на колене и да благодариш на всемогъщия, че това изобщо се случва.
— Мамка му, изглеждаш дяволски красива — каза и я гледаше в очите, сякаш търсеше нещо там. — Всеки мъж тук ще те пожелае.
— Има само един мъж, когото искам — каза уверено тя.
Ако не полагах прекалено големи усилия да се стопя и да изчезна в тъмното помещение, и да се отдалеча от двойката, щях да я поздравя за тази реплика. Беше пряма, открита и абсолютно съблазняваща. Нищо, щях да я поздравя по-късно.
— Така ли? Познавам ли го? — прокара нос по лицето й.
Тя видимо потрепери в ръцете му. Почти усетих този миг със собственото си тяло. Сякаш гледах гореща сексуална сцена от чуждестранен филм, но на живо. Само че в моя случай разбирах какво си казват двамата герои. Тя облиза устни, а очите му проследиха движението. Тя буквално го попиля, потопи, закачи на куката, провеси го и го остави да се вее. Момчето беше загинало.
— Може би. Нека видим как ще мине тази вечер — прошепна тя така близо до устните му, че вероятно бе усетил диханието й.
— Е, запази един танц за мен, става ли?
Рейчъл се усмихна мистериозно.
— Ще се наложи да проверя списъка с желаещите да танцуват с мен, за да видя дали мога да отворя някое местенце за теб.
— Има място за мен. Ще направя място, ако трябва — усмихна се той, а тя се наведе леко към него и после бавно се отдалечи назад.
Чудех се дали са пуснали допълнително отопление, или просто беше станало по-горещо от пламъците между тези двамата, които летяха от единия към другия и обратно.
Някои от бейзболистите дойдоха. Бяха облечени в общи линии като Мейсън. Беше прекрасно! Костюми, розови ризи, розови тиранти. Нямах търпение да видя как ще се развие търгът. И като стана дума за търгове, грабнах ръката на Рейч и я поведох към едната от масите, където бяха изложени предметите, които се предлагаха за първия търг. Ужасно скъпи бутилки вино, членство в клубове, екскурзии, пътешествия с кораб, къщи за отдих, каквото си пожелаеш.
— Значи си поканила, когото трябва?
Рейчъл вдигна папката си и кимна.
— Да, имаме четиристотин души с потвърдени резервации за тази вечер. Всички са VIP и годишните им печалби имат седемцифрено изражение.
— Мамка му, не знаех, че има толкова много богати хора в света, какво остава за Бостън.
— Е, става дума за знаменитости, за известни хора в спорта, собственици на отбори, спонсори и така нататък. Имаме и доста организации, които ще дойдат само да си покажат мутрите и да дадат някои долар, за да изглеждат добре в пресата и да запазят добри отношения със спортистите и инвеститорите. Когато стане дума за бизнес, пари и хора, се получава един порочен кръг. Обичат да си показват парите, да ги дават, но при условие, че после ще им се върнат.
— Не ми пука как го правят и защо, стига тази вечер да съберем достатъчно, за да дадем приноса си за каузата. Мислиш ли, че можем да постигнем между петдесет и сто хиляди?
При този коментар Рейчъл тръсна глава и се засмя. Смееше се толкова силно, че й потекоха сълзи и се наложи да ги попие с връхчетата на пръстите си, за да не й се развали гримът.
— Миа, ако не направим един милион тази вечер, ще бъда меко казано шокирана.
Един милион. За една вечер. Аз работех като ескорт, за да събера тази пари за една година и да изплатя дълга на баща си към онези маймуни, а тези пари се събирали така лесно само за една вечер.
— Невероятно — казах, останала без дъх.
Ръката й стисна нежно рамото ми.
— Различен начин на живот. Различни стандарти. Не се притеснявай, те могат да си го позволят.
— Предполагам. Поне всичко ще отиде за добра кауза. Мейсън ще е щастлив, ако направим толкова много пари и ги дадем за благотворителност.