— Хайде, да започваме. Хората идват.
* * * *
Следващите няколко часа отлетяха като миг. Срещи с хора, пиене, тостове, шампанско, танци, смях и закачки с жените и гаджетата на бейзболистите. Всички прекарваха страхотно и когато последно проверих как са нещата с наддаването за вещите, изложени за първия търг, вече имаше залози за стотици хиляди. Дори и ако търгът със самите момчета се провалеше, засега бяхме събрали половин милион, а това ме караше да подскачам от щастие.
Въртях се недалеч от дансинга, пиех от розовото си шампанско и се чувствах страхотно. Всички напитки тази вечер бяха розови и се лееха без мярка. Хората бяха в страхотно настроение, а това развързваше портфейлите им.
Рейчъл дойде до мен, хвана ме за ръката и ме поведе към дансинга. Намръщих се.
— Хей, не ме гледай така! Време е момчетата да се появят! Исках да съм сигурна, че ще намериш перфектно място да гледаш.
А, добре се беше сетила. Хубаво място за оглеждане. О, да! Сексапилни бейзболисти щяха да се събличат голи до кръста. Извадих телефона си от сутиена. Рейчъл ме погледна шокирана.
— Не мога да повярвам, че си успяла да набуташ телефон в сутиена си! Мъжете вероятно обожават гърдите ти!
Погледнах към облите си цици и се усмихнах.
— Досега никой не се е оплакал — отбелязах и тя се засмя като ученичка.
Говорителят, когото бяхме наели, застана в единия край на дългия подиум.
— Тази вечер имаме специална изненада и радост за очите на всички дами тук. Понеже това е благотворително събитие за жените, ще дадем възможност на нашите дами да залагат за нещо, което със сигурност ще им хареса. Момчета, време ееееее! — извика той.
Всички двадесет и пет бейзболисти се появиха на сцената и се наредиха. Господи, каква красота! Където и да погледнеш, все радост за окото.
— За вас сме подготвили удоволствието да наддавате за… среща с бейзболист от „Ред Сокс“. Ще ви заведат за не по-малко от четири часа на място по ваш избор — той снижи леко глас и добави шеговито: — Но в рамките на разумното, дами!
Дисководещият пусна бавна песен като за стриптийз и единият от бейзболистите, който играеше на трета база, излезе напред.
— Мили боже! Това е Джейкъб Мур! — изпищя една жена до мен и веднага вдигна розовата табелка с номера си за участие в търга още преди водещият да успее да обяви началото на залаганията.
— Май имаме някои доста развълнувани участнички в залагането. Какво ще кажеш да съблечеш това сако и да покажеш на дамите какво има под него, Джейк? — подкани го водещият.
Джейкъб веднага се залови за работа. Русата му коса и сините очи блестяха под светлините в залата.
— Какво ще кажете за хиляда долара начална цена?
Мили боже! Хиляда долара начален залог! Не можех да повярвам. Няма защо дори да казвам, че не беше достатъчно! Но в мига, в който той разкопча първото копче на ризата си, цената отскочи на четиридесет хиляди.
— Тук има някои сериозно богати и сериозно недоклатени жени! — казах в ухото на Рейчъл, докато правех снимка на Джейк и я пусках на Жин. Отговорът й дойде автоматично.
До: Миа Сондърс
От: Много разгонена кучка
Мразя те! Пускай. Давай. И точно това искам да направя с това секси парче тук — да му давам, да му давам, да не спирам да му давам.
Засмях се и показах на Рейчъл съобщението от Жин. Тя поклати глава.
— Не мога да повярвам, че приятелката ти е записана като „Много разгонена кучка“!
— Защо не? Смешно е.
— Щом казваш — отвърна тя и сви рамене.
Наблюдавахме как залогът се качи с още двадесет хиляди и момчето беше продадено.
Следващият беше ляво крило. Една жена бе застанала до подиума и буквално й течаха лигите при вида на шоколадовата му кожа. Момчето беше като изумително добре оформено парче тъмен шоколад. Замина за петдесет хилядарки. Тази жена нямаше да позволи на никого да го вземе, а началният й залог беше двадесет и пет хиляди. Изръчках Рейч, направих снимка на тази черна прелест и я пратих на Жин.
До: Миа Сондърс
От: Много разгонена кучка
Баси! Бих отхапала гигантско парче от този шоколадов задник, но се питам дали ще се разтопи в устата или в ръката ми.
Може би, защото бях леко подпийнала, това ме накара да избухна в нечовешки смях.
Груб и недодялан, сякаш бях в селска кръчма, а това не беше поведение като за дама. И така изпуснах следващия бейзболист, който замина ужасно бързо. Не казах на Жин. Щеше само да се ядоса.
— Рейч, дай да си поиграем малко с тези залози, да ги накараме да залагат повече?
— Може, но и така си вършат работата прекрасно. Досега са минали осем и вече имаме около триста хиляди долара. Последните двама минаха за по петдесет.