Ченето му увисна от шока.
— Ебаваш се, нали? — засмя се.
Поклатих глава.
— Не, за твое съжаление — не. Така че не е зле да свикнеш с мисълта, че ще използваш доста тази ръка… А ако започнеш да се мотаеш насам-натам и да чукаш някой боклук или да се навърташ около някоя, пресата веднага ще те надуши. И ще знаят, че това — размахах пръст между двама ни — е измама, и усилията, както и стоте хиляди, които са ми платени, ще заминат по дяволите. — Мейсън прокара ръка през косата си и я разроши. — Също така няма да изглежда никак добре в очите на новите ти спонсори, ако не можеш да задържиш едно гадже повече от ден. И не забравяй — таксата ми е едно от нещата, които не можеш да си поискаш обратно.
Това беше моментът, в който се облегнах назад и отпих от шампанското си. Тръпчивите мехурчета затанцуваха по езика ми и разбудиха сетивата ми за втори път. Мейсън ме погледна с изражение, което не можех да определя.
— И какво предлагаш да направим, сладурчето ми? — Той се усмихна, а погледът му продължи да шари по краката ми, по тялото, гърдите и най-сетне се спря на лицето. В думите му нямаше нищо лошо, но им липсваше откровеност.
— Първо, спираш да ме наричаш „сладурчето ми“.
Той подскочи още преди да съм успяла да довърша мисълта си.
— Не може ли един мъж да има свое обръщение към момичето си?
Стиснах устна между пръстите си и се замислих. Май беше прав.
— Може би си прав, ако не звучеше толкова тъпо и изкуствено.
Мейсън отпусна глава назад и се засмя. Звукът започна да вибрира из колата и някак разведри настроението. Ако можех да чувам този звук всеки ден, може би месецът нямаше да е толкова противен, както се очертаваше от първите няколко минути. Той пак облиза устната си и онова чувствително местенце между краката ми, което все още не бе забравило какво е да усещаш подпухнали мъжки устни между бедрата си, накара плътта ми да вибрира като двигател на мотор.
Я кротко, момиче! Това мое либидо! Някой трябваше да го опитоми. От онзи велик фестивал на сексуалното изкуство с Уес преди две седмици бях загоряла, постоянно възбудена и нямах никаква надежда за скорошно облекчение. И сега, след като клиентът ми се оказа категорично извън списъка ми с потенциални партньори за леглото, се очертаваше, че и аз щях да карам един изпитателен месец на целомъдрие. Забавно? Не.
— Добре, предполагам, това с обръщението става. Мисля също, че следващата стъпка е да научим по нещо един за друг. Разкажи ми за себе си.
Той обхвана с ръка коляното си. Загледа се през прозореца.
— Няма много за разказване. Семейството ми е от Ирландия. Татко работи като боклукчия, макар че му казах, че ако поиска, не се налага да работи до края на живота си. Прекалено е горд.
— Изглежда добър човек.
За разлика от моя баща. Е, на практика, той се опита да бъде добър човек, но след удара, който понесе, когато майка ни ни напусна, той просто загуби ориентир в живота си. Не знам дали някой изобщо е подготвен как да се справи с ежедневието, когато изгуби любовта на живота си.
Мейсън се усмихна и ми показа белите си равни зъби. Кучешкият му зъб бе леко изкривен, точно колкото да придаде на усмивката му характер, да внесе нещо специфично.
— Татко е най-великият. Корав кучи син е. Но работи прекалено много. Винаги е работил много, за да има за мен и за братята ми.
— Колко братя имаш? — попитах. Разговорът наистина ми беше интересен. Той вдигна три пръста и този път сам си сипа.
— Братята ми са луди копелета, но ги обичам — продължи и едва сега усетих бостънския му акцент. Шибани секси акценти. Мамка му, щеше да е трудно да си държа ръцете настрани от този, ако се окажеше свястно момче. Спря погледа си върху мен. Наситено тъмнозелено. — Ще откачат, когато видят, че съм с такова супер секси парче. — Да, простакът в него не остана скрит задълго. Поклатих глава и дълбоко въздъхнах.
— Добре. Трима братя. По-големи, по-малки?
— Всичките са по-малки. Брейдън е на двадесет и една, Конър е на деветнадесет и най-малкият е Шон, на седемнадесет. Все още е в гимназията.
Наведох се напред и закрепих празната си чаша в поставката.
— Четирима братя?
— Да. Брейдън ходи в държавния колеж през деня. След като завърши гимназия, едно момиче забременя от него. — Тялото ми се отдръпна конвулсивно назад. — Кучката остави детето при него и избяга.
Ахнах от изненада. Как може една жена да остави собствената си плът и кръв? Но пък нима и майка ми не бе направила същото? И да чуя, че това се е случило на някое друго дете? Кръвта ми кипна. — Така че Брей живее с татко и с Елинор.