Седях до тях и също не можех да повярвам.
— Компанията ми каза колко пари мога да похарча. На прага си на подписването на няколко договора за реклама с неколцина спонсори и на практика това е само капка в морето в сравнение с парите, които ще си осигурим като комисионна. Работата ни е да правим клиента щастлив. През цялото време — измърка тя. Устните й блестяха под осветлението и изглеждаха вкусни.
Четвърт милион било капка в морето! Мамка му, аз наистина бях объркала професията си.
— Не знам какво да кажа. — Очите му бяха нежни и попиваха всеки милиметър от лицето й.
— „Благодаря“ ще е едно добро начало — размърда вежди тя и за първи път видях как сладката невинна Рейчъл се подсмихва лукаво. Беше прекрасна.
Той обви лицето й с длани, но фотографите вече правеха снимки. Това не изглеждаше никак добре. Затова той я притисна, благодари й тихичко в ухото и после ме прегърна и зарови нос в косата ми. Камерите щракаха като обезумели.
— Рейчъл, това не е краят на вечерта. Искам време насаме с теб след събитието. Не бягай от мен. Искам да дойдеш в стаята ми, когато приключим тук, за да поговорим. Обещай ми, че ще дойдеш — умоляваше я той задъхано, тихо, настоятелно.
— Обещавам.
После той целуна бузата ми и отиде да се здрависва с инвеститорите, спонсорите и всички, които бяха дарили средства тази вечер.
* * * *
С напредването на нощта хората продължаваха да се веселят, да танцуват, да се забавляват. Най-накрая гласът на Мейсън в микрофона заглуши музиката, осветлението окъпа залата, което беше сигнал, че събитието е към края си. Беше минало полунощ и обувките ме съсипваха, стъпалата ми горяха. Нуждаех се от гореща вана, каквато имах в хотелската стая. Мейсън ни бе запазил апартамент в хотела, за да не се налага да караме тридесет минути до тях. Бяхме в пентхауса на луксозния хотел, където щяха да останат и всички останали бейзболисти с жените и гаджетата си.
Мейсън се покашля лекичко, за да привлече вниманието на хората.
— Моля ви за минутка внимание — каза той и хората бавно се придвижиха напред към подиума.
Светлините на прожекторите бяха върху неговото красиво лице.
— Искам да благодаря на всички, които дойдоха тук тази вечер, за подкрепата ви в борбата с рака на гърдата и за съдействието ви за местната организация за борба с рака. Преди десет години баща ми загуби съпругата си, а аз и тримата ми братя загубихме майка си. Беше само на тридесет и пет. Няма ден, в който да не тъгуваме за нея. Ракът я удари толкова силно, отне ни я така бързо. Дори не си направи мамография, защото не бе навършила четиридесет години. Въпреки че заболяването има история в семейството й, тя все мислеше, че никога няма да се случи точно на нея. Е, случи се. Нека не губим повече прекрасни жени заради това коварно заболяване.
Аплодисментите на публиката бяха оглушителни. Мейсън вдигна ръка да ги спре, и продължи.
— Макар че тази вечер беше в памет на майка ми Елинор, тя беше и за всички жени, които тепърва трябва да бъдат спасени. Затова за мен е огромно удоволствие да извикам на сцената президента на Асоциацията за борба с рак на гърдата, за да приеме чека с нашето дарение, събрано тази вечер.
Мейсън погледна чека и очите му се навлажниха. Преди да успее да се съвземе и да си напомни, че трябва да се държи мъжки, една сълза се търкулна по бузата му. Той потърка очи.
— Нещо ми е влязло в окото — каза той и се усмихна, а хората се засмяха с него.
Мейсън поклати глава. Ръката му трепереше. Да видиш един силен, уверен мъж разтърсен от емоция? Нямаше как хората да не реагират. Беше като цунами от щастие и тъга, събрани в едно. Мик Мърфи скочи на сцената, уви силните си пръсти около рамото на сина си и го стисна няколко пъти. Бащата стоеше до сина си, подкрепяше го в такъв сериозен момент. Беше изумително. Така ми се искаше баща ми да бе направил нещо такова поне един път в живота си.
— С огромна благодарност и удоволствие ви връчвам чек за един милион двеста и седемдесет хиляди долара.
Мейсън подаде чека и цялата публика избухна в овации. Буквално щяха да съборят хотела. Кожата ми настръхна. Тръпките минаваха на вълни по цялото ми тяло. Бяхме събрали приблизително един милион и триста хиляди за една-единствена нощ.
Мъжът от благотворителната организация пое чека, а от очите му капеха сълзи, които той не се опитваше да скрие. Макар че микрофонът беше от страната на Мейсън, всички чуха как му казва:
— Синко, изгубих жена си преди две години. Щеше да е толкова горда да види това. Дъщеря ми е жива благодарение на работата, която вършим, и благодарение на това, че се изследва, когато навърши двадесет. Нямам думи да изкажа цялата си благодарност, че успя да привлечеш такова внимание към борбата на организацията в нашия град и че помогна за повишаване на бдителността на хората чрез нашето добро име. — Той се отдръпна леко назад. — И на всички момчета от „Ред Сокс“: Благодаря! Уверявам ви, че парите, които дарихте тази вечер, ще бъдат използвани веднага за изключително важна кауза. — Той избърса сълзите от лицето си.