— Това е сериозно. Не мога да си представя друг мъж да я докосне. — Той потръпна и изръмжа. — Само като си помисля за такъв сценарий, започвам да полудявам. Предполагам, че след като мисълта за Рейч с друг мъж ме кара да избия най-близката стена, това би трябвало да означава нещо, нали?
— Точно така — съгласих се веднага.
— Мисля да говоря с нея утре вечер, когато сме в Сиатъл.
Сиатъл? Заминавахме за Сиатъл. И един човек, когото дълбоко ценях, живееше там.
— Сиатъл? Наистина ли?
— Аха. Самолетът излита рано сутринта. Ще останем два дни. Три бързи мача. Така че се стягай, сладурчето ми. — Той обра всичко в чинията толкова бързо, сякаш ядеше с прахосмукачка, а не с уста.
Облизах устни и възможността да изразходвам част от натрупалата се през последната седмица самота започна да проблясва в съзнанието ми като сигнална лампа на морски фар.
— Хей, имам приятел в Сиатъл и… докато вие с Рейчъл правите там каквото правите, дали ще е проблем, ако се видя с него?
Очите му се разшириха и веднага след това се усмихна лъчезарно.
— Имаш приятел?
Присвих очи.
— Всеки човек има приятели, нали?
— От какво естество е това приятелство? Приятелство с мъж? — продължи да настоява, но явно идеята го забавляваше.
— Има ли значение? — изстрелях гневно. Не му влизаше в работата, а и аз не планирах да споделям каквото и да било с него. Той поклати глава.
— Не, само те подкачам. Не ми пука с кого се чукаш, стига медиите да не надушат как моята приятелка ми изневерява зад гърба. Иначе всичко е ок.
Сега вече се усмихнах.
— Мога да бъда дискретна.
— Обзалагам се, че можеш — отвърна той и облиза устни.
* * * *
Забавяне на мача заради проливен дъжд. Това ни чакаше, когато стигнахме до игрището. От небето се изливаха кофи с вода. И не се очертаваше да спре. От един час нашите удържаха играта, но на феновете изобщо не им пукаше. Маринерите не се даваха лесно. Очевидно бяха свикнали да играят само в дъждовно време. Имах предостатъчно време да пусна съобщение на един секси французин, който толкова ми липсваше.
До: Алек Дюбоа
От: Миа Сондърс
Здрасти, французино. В града съм за два дни.
Свободен ли си да се видим тази вечер?
Не можех да повярвам, че го правя. Не бях говорила с Алек от деня, в който излязох от апартамента му преди почти два месеца.
Час по-късно получих отговор
До: Миа Сондърс
От: Алек Дюбоа
Ма jolie, ще се видя с теб, където и да е, когато и да е. На това ли му казвате тук покана за секс?
Представих си как Алек произнася думите със силния си френски акцент и се разтресох от смях. Прегърнах телефона и изведнъж вече не бях толкова самотна. Чувствах се свободна и лека.
До: Алек Дюбоа
От: Миа Сондърс
В случай че се интересуваш от офертата?
До: Миа Сондърс
От: Алек Дюбоа
Има ли смисъл да питаш? Не се обличай много. Колкото може по-малко. Искам да видя ta реаu parfaite още в мига, в който отвориш вратата.
Перфектната ми кожа. Искаше да види перфектната ми кожа. Винаги бе намирал най-точния начин да ми покаже колко силно обожава тялото ми. Спомних си как връхчетата на пръстите му докосваха кожата на таза ми, кръста, гърдите. Как нашепваше в ухото ми красиви думи на френски. Алек ме караше да вярвам, че съм красива. Във всяко отношение.
Тялото ми пламна, желанието се изля във вените ми, очакването да видя Алек гъделичкаше всеки косъм по тялото ми. Тази вечер щях да видя моя французин.
Нямах търпение!
* * * *
Отворих вратата и той стоеше пред мен. Алек Дюбоа. Преди да успея да кажа „Здравей!“, той ме стисна в прегръдката си, притисна ме до гърдите си и ме вдигна в ръцете си.
Устните му бяха върху моите и краката ми увити около кръста му. Той се обърна, затръшна вратата и се притисна към мен. Целувката му беше дълбока и интензивна. Ерекцията му се търкаше точно там, където го исках най-много. Простенах и отворих още по-широко уста. Той веднага прие поканата и усука език около моя. Почти бях забравила какво божествено чувство е да целуваш Алек и колко много ми беше липсвала тази целувка. Когато целуваше, го правеше истински. Страст, желание, нежност. С толкова много изящество.
Алек откъсна устни от устата ми и опря чело в моето.
— Ма jolie, любовта ти ми липсваше — прошепна в устните ми.
Сълзи опариха очите ми и улових погледа му. Позлатени златисти ириси с меки кафеникави петънца, които сякаш искряха със своя собствена светлина. Захапах леко устната му и зарових нос в шията му.