— Ти си изумителен мъж, французино. — Алек пусна онази усмивка, която караше жените да припадат, и кълна се… усетих я чак във вагината си.
— Това вече го знам, cherie. — Наведе се към мен и ме целуна нежно. — Но и ти не трябва да забравяш, че си дар за този свят.
Алек умееше да говори толкова хубаво. Думите му успокояваха, очароваха и проправяха магическа пътечка към душата ми. Хванах го за ръката и го поведох към всекидневната на хотелската стая. Беше прекалено смело от моя страна да се надявам, че Мейсън и Рейчъл ще са излезли вече за деня. Но и досега не знам защо не погледнах през прозореца? Дъжд. Пороен дъжд се изливаше върху плъзгащите се врати на терасата. Определено планираната тренировка е била или отложена, или отменена.
Рейчъл и Мейсън седяха напълно облечени в столовата и ядяха нещо като обяд, а не закуска. Мамка му! Колко ли беше часът? Окото на Мейсън веднага улови високата фигура на Алек, разбърканата ми коса, халата, порозовелите от оргазма бузи. Като цяло целият ми вид пищеше „Досега ме чукаха като за световно“.
Мейсън се усмихна.
— Здрасти, сладурчето ми. Добре ли спа?
Алек обаче веднага се намеси:
— Не бих го нарекъл точно спане — размърда съблазнително вежди.
Непоправим беше този мой французин. Рейчъл не каза и дума. Устата й беше широко отворена, вилицата застинала някъде по средата между чинията и устата й, а ягодата, забодена на нея, чакаше да бъде изядена.
— Това е Алек, а това са Мейсън и приятелката му Рейчъл.
Ръката на Рейчъл се спусна надолу и вилицата издрънча в чинията.
— Ами… да… здравейте. — Това определено беше първият път, когато виждах професионалната и винаги въоръжена с подходящи думи Рейчъл да изгуби дар слово, освен в случаите, когато не гледаше задника на един-единствен бейзболист. Мейсън повдигна брадичка вместо поздрав.
Обърнах Алек и го поведох към вратата. Дори и там можеха да ни видят, но пък кога ли Алек се бе интересувал от мнението на хората? Вместо да излезе, той ме притисна до тялото си, сложи една ръка върху задника ми, другата на тила ми и погълна устата ми. Езици, зъби, устни! Двамата разтворени един за друг, слети в една целувка за довиждане. Накрая, когато и двамата бяхме изгубили дъха си, той ме пусна.
— Je t'aime, Миа — каза нежно и с любов, която знаех, че изпитва към мен. Имах местенце в сърцето му и винаги щях да имам. Това ми стигаше.
— И аз те обичам, Алек.
Гледах, докато се качи в асансьора.
— До следващия път, ma jolie — каза, докато вратата се затваряше пред него.
Обърнах се и отидох при тях. Мейсън ми подаде половината от сандвича си. Седнах и отхапах. Изведнъж изпитах ужасен глад. Никой от двамата не проговори, докато Мейсън не се обърна към мен и облегна лакът на масата.
— Значи обичаш този мъж? — посочи с поглед към вратата.
Кимнах.
— Да, но не така, както си го представяш. Не съм влюбена в него. Просто между нас има нещо. Когато сме заедно, сме само ние и наистина заедно. Само и единствено ние. Но през останалото време не сме.
Рейчъл затвори очи и сви устни.
— Не разбирам. Чухме го да ти казва, че те обича. И на френски! О боже, колко секси беше това! — възкликна задъхано тя, но Мейсън я прониза с огнен поглед и тя побърза да добави: — Извинявам се. — После набута парче плод в устата си и сведе поглед към чинията.
Прибрах косата си, плъзнах се на стола, загледах се в двамата си нови приятели и реших, че няма какво да крия от тях. Исках да бъда искрена. Хубава, грозна, с недостатъци и всичко, но да бъда аз. Нямах какво да крия. Те бяха мои приятели и очаквах да ме приемат такава, каквато съм, а не такава, каквато искат да бъда, или мислят, че трябва да бъда.
— Алек беше мой клиент. И минахме през това — направих жест, който и двамата разбраха. — И се наслаждавахме до последната секунда на времето, прекарано заедно. Научи ме на много неща за хората, за това как трябва да обичам себе си и да обичам и другите. Така че, да, обичам го. Но не и по онзи начин… дай да се оженим, да направим бебета и да живеем заедно. По-скоро е като… — Замислих се какво би било подходящото сравнение и се загледах в изливащия се на балкона дъжд. — По-скоро е като: обожавам, когато ме чука, докато оглупея за седмици напред, и е ценен за мен, и ме е грижа за него, и го обичам като приятел. Има ли някаква логика в това? — Двамата поклатиха неразбиращо глави. Простенах отчаяно. — Не мога да го обясня. Просто няма нищо тревожно. Не се притеснявайте.