— След това, което се чуваше снощи, няма спор, че си оглупяла до другата седмица. По дяволите, момиче, чуках Рейч толкова много пъти тази нощ, имам чувството, че съм си навехнал оная работа. И то само докато ви слушахме как подкарвате на нова сметка — пошегува се смело Мейсън. С Рейчъл като по команда го нападнахме да го удряме по ръцете. — Боли! — потърка ръката си. — Но на теб ти хареса — добави, сочейки с пръст към Рейч, а бузите й пламнаха във всички нюанси на червеното.
— Трябва да се изкъпя — казах.
— Ще те помириша после, сексдругарче — подвикна Мейсън след мен.
— За да имаш такова другарче, първо трябва да се запознаеш с такова, ебльо — извиках.
Може би Мейсън щеше да се превърне в моята мъжка версия на Жинел. И това щеше да е супер.
— Вие двамата сте като децата — беше последното нещо, което чух Рейчъл да казва.
Затворих вратата на стаята си.
* * * *
През следващите няколко дни Мейсън и „Ред Сокс” спечелиха всеки един мач. Всички бяха в страхотно настроение и им личеше. Когато кацнахме на летището, от самолета направо скочихме в такси и поехме към „Черната роза“ — кръчмата, в която брат му Брейдън работеше като барман. Време беше тези победи да се отпразнуват и отборът беше готов.
Един самосвал бейзболисти се изсипа от таксита и лимузини и нападна бара. Все още беше рано, на всичкото отгоре беше и уикенд и в четири следобед барът беше направо заспал, но това не ни спря. Една красива сервитьорка отиде до стереото и натисна едно копче. We Are the Champions на Куин изпълни цялото пространство. Бяха готови да обърнат по няколко бири и да изпуснат напрежението. Бяха играли жестоко, истински рок звезди на бейзбола, и сега имаха няколко дни да разпуснат. Заслужаваха го. СИГ също бяха там и всяка се настани до или в скута на любимия си и пиенето започна.
Няколко часа по-късно, с падането на нощта, аз лично се чувствах велико.
— Мейс, ще тръгвам към нас — каза Рейч, навеждайки се към ухото му, но не прекалено близо, за да не предизвиква подозрения. Все пак никой от отбора не знаеше, че Мейс чука Рейч, а не мен. Бяхме успели да заблудим всички освен Джуниър, който знаеше за сделката.
— Не, бебо, чакай ме у нас — предложи Мейсън и започна да мига с онези умолителни очи, които му придаваха вид на молещо нещастно кученце.
Бях готова да се поклоня на жената, която можеше да откаже на мъж с такъв поглед и да не му даде каквото поиска. Рейчъл обаче поклати глава.
— Утре съм на работа. Трябва да изпера и да изглеждам свежа. Ще мина за ранен обяд?
Мейсън кимна и уви ръка около врата й. Очите й се разшириха. Моите също. Заоглеждахме се трескаво да не би някой да ги види. Не. Никой не им обръщаше внимание.
— Мейс — предупредих, разтревожена, че няма да се сдържи и ще се издаде. Но вместо да ме послуша, той стисна шията й и я потупа по рамото.
— Вече ми липсваш, бебо. Ще се видим утре.
Рейч се усмихна сладко, а Мейс ме прегърна.
— Грижи се за него, моля те — помоли тя.
— Слушам, госпожо командир — изкозирувах на шега.
— Деца! Кълна се, когато съм край вас, все едно съм с две деца на по двадесет години — поклати глава тя и тръгна.
Мейсън не откъсна очи от задника й. Имаше хубав задник. Малък, но знаеше как да го движи.
— Тая жена има баси сладкия задник — изръмжа Мейс и изпи на една глътка останалата бира. — Дай да се напием като прасета и да си вземем такси за вкъщи.
Брейдcн застана пред нас на бара.
— Как сте вие двамката? — попита. Косата му с цвят на мед искреше с розови отблясъци под светлините на бара зад гърба му.
— Готови сме да се заловим сериозно. Бири и шотове. Миа, сега ще играем една игра.
— Обожавам да играя на игри — размърдах се ентусиазирано на мястото си. — Как се казва? Може да съм я чувала.
— Лайно.
Мейсън се усмихна с престорено зловеща усмивка.
— Нареждай ги, брато — каза на брат си.
Е, щом Мейсън бе решил да хвърли ръкавицата, веднага разкопчах суитчъра си с надписа на „Ред Сокс“ и останах по тясна тениска. Двете палави момичета под сутиена ми бяха на показ и добре очертани. Той се загледа в гърдите ми и изръмжа: