Елинор?
— Това е старомодно име — казах.
Той погледна през прозореца с известна тъга и копнеж.
— Да, момиченцето е кръстено на майка ми.
— Родителите ти разделени ли са?
Той поклати глава.
— Не. Мама почина преди десет години. Рак на гърдата. Почина млада. Така че от много време сме само ние, момчетата.
Наведох се напред и сложих ръка на коляното му.
— Съжалявам. Не биваше да любопитствам.
Той рязко избута ръката ми, сякаш се опитваше да пренебрегне жеста.
— Това беше отдавна. Няма значение. После Конър отиде в Бостънския университет. А Шон е затънал до лактите във вулвите на някакви тийнейджърки. Това прави по цял ден.
Смръщих се.
— Моля?
— Нищо.
Не исках да коментирам факта, че един мъж не бива да говори за жените като за „вулви“, и то в присъствието на друга жена, и че това бе признак на липса на каквато и да е зрялост. И не казах нищо, защото… защото какъв беше смисълът? Битката така или иначе беше загубена.
— Какви реклами създаваш и кои са спонсорите ти?
* * * *
Когато пристигнахме в „бърлогата“, както наричаше дома си, бях изненадана от появата на русо и изключително слабо момиче. Аз не бях дребна жена, по-скоро средна на ръст и килограми за годините си, но това момиче беше кльощаво като модел. Само дето не приличаше на модел, а на корпоративна Барби — златисторуса коса, сплетена на ситни плитки, огромни бляскави очи и костюм, който очертаваше формите й до пълно съвършенство. Облеклото й навяваше на мисълта за пари и професионализъм, като последното беше в пълен контраст с начина, по който гледаше към Мейсън.
— Ам… Господин Мърфи — каза тя и вдигна пръст нагоре, сякаш да привлече вниманието му, докато той буквално я подмина, сякаш не съществуваше, и влезе в сградата. Тя нацупи устни, когато Мърфи не й обели и една дума. Дори не я погледна. Спрях на стълбите и застанах пред жената. Тя дълго гледа задника му, докато вървеше навътре по коридора, и едва тогава се обърна към мен. Усмихнах се.
— Хей, грубиянино, красивата блондинка в костюма се опитва да ти привлече вниманието — извиках след него, без да откъсвам очи от нея. — И забрави да ми вземеш багажа. — Поклатих глава и измърморих „задник“ под носа си. Тя сведе поглед:
— Извинете? — най-сетне наостри ухо към думите ми.
Подадох ръка.
— Миа Сондърс. Аз съм приятелката на Мейсън.
Русата жена затвори очи и пое дъх, сякаш се опитваше да си вдъхне кураж или да си събере мислите. Или да се предпази от нещо.
— Знам коя си, Миа. Ние му предложихме да те наеме. Аз съм Рейчъл Дентън. Връзки с обществеността на Мейсън. На мен бе възложена задачата да работя с двама ви, за да успеем да заблудим общественото мнение. Обикновено това е работа на пресаташето му, но аз предложих да помогна. — Тя захапа устна и погледна встрани.
— Е, в такъв случай ще работим заедно. Не е лесен — усмихнах се точно когато Мейсън се появи на вратата.
— Ей, секси, няма ли да млъкнеш? — Очите му се смееха, но думите му стържеха по съзнанието ми и ме засегнаха.
Завъртях очи, стиснах Рейчъл за рамото и я накарах да застане до мен. Мейсън като че едва сега я забеляза за първи път. И като казвам „забеляза“, исках да кажа огледа. Два пъти. От горе до долу.
— Рейчъл? Какво правиш тук? Мислех, че Вал ще върши тази работа.
Тя поклати глава и се изчерви.
Интересно.
— Не. Вал е много заета с осигуряването на спонсорите и уреждането на датите за рекламодателите, които ще интервюираш. И аз предложих да помогна — каза меко тя, докато той продължаваше да я чука с поглед.
— Не мога да кажа, че Вал ще ми липсва — отговори той и думите му не прозвучаха снизходително, подигравателно или грозно. Напротив.
Хм. Още по-интересно. Рейчъл се изкикоти. Да, точно така, изкикоти се. Докато гледаше лицето й, очите му видимо се разнежиха. После широко отвори вратата и двете влязохме.
— Хей, търтей — кимнах към колата. — Багажът ми?
— О, да. — Той спря веднага, погледна Рейчъл, удари се във вратата, която не се бе затворила, и се ухили. — Аз сега ще… да, ще взема багажа.
Гледах с недоумение как увереният до пръсване женкар се спъва в краката си, когато е в присъствието на госпожица Връзки с обществеността, а тя от своя страна не се справяше особено добре с непосилната задача да прикрие собствения си интерес. Бузите й бяха розови като цъфнал розов храст и постоянно хапеше устните си. Потърках рамото й с палец.
— Падаш си по него? — попитах.