Грабнах завивката и се покрих. Рейчъл насочи пръст към мен:
— Явно си правила секс с приятеля ми. Както трябваше да се досетя, като се има предвид, че си наемна проститутка! — изпищя изпълнените с омраза думи и те попаднаха точно в целта — удариха ме право в сърцето и раздраха душата ми. Като шибан нож, който режеше парче по парче.
— Рейчъл, нищо не се е случило! — каза Мейсън и тръгна към нея, но тя вдигна ръка да го спре.
— Не мога да повярвам, че ти се доверих, че ти повярвах. Ти си един женкар и нищо повече. Мислех си, че съм те променила. Но ти не се променяш. Просто през цялото време си криел истинската си същност. — Изрева и сълзите продължиха да капят по лицето й. — Бях влюбена в теб, Мейсън. Щях да ти го кажа, когато Миа си отиде и останем само двамата — врещеше и ревеше едновременно. После се завъртя на пети и побягна. — Напълно се заслужавате един друг — изпищя още веднъж, докато токовете й блъскаха по стълбите, след което чухме и затръшването на входната врата.
Глава девет
Мейсън прокара пръсти през косата си и я заскуба.
— Да се еба в тъпото копеле. Мамка му, мамка му. Не мога да повярвам, че сме спали заедно. Мамка му! — крачеше из стаята и се скубеше.
Аз намерих тениската си на пода и я облякох, после намерих и джинсите си. Когато той бе с гръб към мен, се обух и покрих задника и бедрата си.
— Мейсън, не сме спали заедно. Не сме правили секс. — Той се спря и ме погледна, сякаш бях казала някаква ужасна глупост, и посочи леглото.
— А на това какво му казваш?
Въздъхнах изтерзано и раздразнено. Имах нужда от кафе и от дузина хапчета за главоболие и махмурлук. И то възможно най-бързо.
— Да, спахме в едно легло, но не сме правили секс. Бяхме пияни като говеда. И повярвай ми, щях да знам, ако някой ме е чукал, без да съм усетила. А аз съм сто процента сигурна, че никой не ме е докосвал.
Той ме огледа от главата до петите.
— Разбира се, че би знаела, ако някой те е чукал — засмя се той, а аз се сгърчих от неприятно чувство. — Извинявай. Мамка му! — каза, очевидно осъзнал, че се е държал като свиня. — Как ще я накарам да ми повярва? Тя знае целия ми живот, Миа. Точно това правех преди нея.
Мейс се строполи на леглото. Седнах до него.
— Добре, ето какво ще направим. Ще се изкъпем, ще ядем и ще пием кафе, и ще вземем някое и друго хапче за главоболие. Ще идем при нея и ще лазим на колене пред нея, и ще й обясним, че сме били много пияни, че не сме се чукали, и макар да е изглеждало кофти, не сме направили нищо лошо. Просто сме спали един до друг.
Той заби показалци в слепоочията си и разпери големите си ръце върху лицето си.
— Имам спомени, че си играх с циците ти и те молех да ги чукам — простена и ме погледна виновно.
— Браво бе, много хубаво. Вземи, че й го кажи. Това бяха просто пиянски глупости и никой не е чул и видял. Нищо лошо не е сторено. Съвсем безобидно.
— Да, безобидно — пак изстена, раменете му се свлякоха, зарови глава в дланите си, опрял лакти на коленете си.
Плъзнах ръка по топлия му гръб и го загалих да го успокоя.
— Обичаш ли я?
Мейс рязко вдигна глава и заби поглед в мен. После затвори очи и поклати глава с възможно най-сериозното изражение на света.
— Трябва да й го кажеш, Мейс. Може би това е единственият начин да се измъкнеш от тази каша.
Той издиша силно и някак с огромно усилие.
— Няма да ми повярва. Познавам я. Ще си помисли, че го казвам, колкото да я заблудя и да изляза невинен от случката. Трябваше да й го кажа в мига, в който разбрах. Ако го бях казал тогава, сега щеше да ми повярва.
Мейсън обичаше Рейчъл. Чудесата нямаха край. Този мъж, който беше истинска мелачка за жени, тотален шовинист, през последните няколко седмици, откакто пристигнах, бе извървял дълъг път нагоре.
— Кога разбра?
Той стана и започна да крачи из стаята. После се спря пред прозореца, загледан в улицата под нас.
— Първата нощ, когато правихме любов. Беше като… просто беше… знаеш… когато разбереш, че този човек е единственият, с когото искаш да бъдеш физически. И сега прецаках всичко, боже мой!
Той удари с длан по стената. Добре че не заби юмрука си там, че щеше да седи на резервната скамейка доста дълго време. Приближих се до него и опрях чело в гърба му.
— Ще оправим всичко. Ще видиш. Всичко ще се оправи.
Той поклати глава.
— И какво ти дава основание да вярваш в чудеса?
— Просто защото няма никакъв друг вариант. Ако тя означава толкова много за теб, трябва да намерим начин да я накараме да го проумее. Ще го измислим. Заедно. Ти и аз ще върнем момичето. В този живот не бива да се бездейства, а да се поемат рискове. Да се върви дори по неутъпкани пътища.