Най-накрая погледнах Мейсън. Лактите му бяха облегнати на коленете, главата — заровена в дланите. Ако някога бях виждала съкрушен човек, то той седеше сега пред мен. Седнах до него, сложих ръка на гърба му и го потърках лекичко. Той извърна глава към мен.
— Преебах всичко, мамка му.
— Всички го правим. Поне си наел Рейчъл, а и Вал счита, че усилията си заслужават и че има шанс да оправиш нещата. — Продължих да го успокоявам и да галя гърба му, докато най-накрая той вдигна глава. Изправи рамене и изпъчи гърди.
— Добре, значи искаш публична проява на чувства? — обърна се към Рейчъл. Тя кимна. — Нямаш грижа. — Обърна се към мен, изгледа ме с някакво ожесточение в погледа. Очите му бяха фокусирани като лазерен лъч. — Да го направим.
И тогава ръцете му бяха от двете страни на главата ми. Отворих уста да извикам от изненада. Пълна случайност! Но той го прие като покана за атака. В началото не беше покана. Но после вкусът на шампанското върху езика му, а и не бях целувана от векове… или поне така ми се струваше. Всъщност бяха минали само две седмици, откакто за последно бях целувана. И като се добави и приятният парфюм, който се носеше от него, бях изгубена. Изгубих се в целувката. Езикът му се потопи в устата ми. Изискващ, но и игрив. Аз плъзнах език по неговия, наведох се напред, хванах го за тениската и обърнах глава нагоре за още. За по-дълга целувка. Мамка му! Това не влизаше в плана.
Когато се отделихме един от друг, и двамата бяхме задъхани.
— Това как беше? — попита той, обръщайки се към Рейчъл, или поне към мястото, където седеше допреди малко. Нямаше я. — Рейчъл? — извика той.
— Ще се видим утре. Справяте се страхотно — чухме гласа й от коридора, секунди преди външната врата да се затръшне. Мейсън се отпусна сразено назад.
— Да ти го начукам — започна да проклина себе си.
Поклатих глава.
— Няма да стане — казах, а той се засмя. — Какво беше това?
— Това бях аз, мъжът, който целува сексапилна жена. Компаньонка. Няма ебавка, сериозно, супер секси си.
Очите му проблеснаха с голяма доза похот, но аз не бях глупава. Това беше реакцията на тялото. Да, няма спор, беше много красив, съблазнителен и не мога да не призная, че соковете ми бяха потекли само от една целувка, но сексуално привличане и истински сериозен интерес към него са две различни неща.
— Харесваш ли я? — предложих клонката на мира. Устните му се свиха, очите се затвориха.
— Разбира се. Тя е хубаво мило момиче. Плащам й добре. Всички сме доволни. Защо да не я харесвам?
— Нямах това предвид. И ти знаеш много добре какво те питам.
— Виж, не знам за теб, но аз съм гладен и трябва да те настаним. Има сума торби с разни неща, които Вал или Рейчъл накупиха за теб според условията на сделката. Не съм ги прибрал. Оставил съм ги на леглото. Пица?
Той стана рязко и тръгна нанякъде, но после изглежда размисли. Обърна се и ми предложи ръка.
— Благодаря, че се съгласи на тази работа — каза и ме издърпа да стана на крака. — Стаята ти е първата вдясно, разбира се, ако не решиш, че искаш да делиш едно легло с мен. — Размърда вежди и раздвижи таз.
Издишах рязко и поклатих глава. Минах покрай него, а той ме плесна по задника.
— Жесток задник, Миа.
Спрях и сложих ръка на ханша си.
— Ако искаш да имаш ръка и в бъдеще, съветвам те да я държиш далеч от задника ми.
Той започна да отстъпва назад с вдигнати ръце.
— Добре, добре, само лека подготовка за утре. Да го приемем за авантаж, нали така?
— Запази тези мъдрости за мача. Ще ти е нужно.
Тръгнах по стълбите с убеждението, че последната дума е била моята, но тогава чух отговора му. Точно бях стигнала до най-горното стъпало.
— Хей, захарче, трябва да знаеш, че аз винаги играя, за да спечеля.
О, господи!
Глава две
Денят, в който момиче като мен намери рая на дрехите, трябва да бъде обявен за национален празник, маркиран в ярък червен цвят и заграден с кръгче.
След като обух нов чифт джинси „Тру Релиджън“ и тясна тениска с надпис Ред Сокс, изпитах силно желание да ида и да се поклоня на леля Мили, че ми уреди тази работа. Един месец с известен бейзболист, при това питчър. Е, да, беше малко грубоват, недодялан и недозрял и имаше нужда от един здрав пердах… и то не от онова пошляпване, от което можеше и да му стане гот — но няма нищо по-хубаво от работа, където униформеното ти облекло са джинси и тениска.
Обух чифт червени гуменки и почти се разтопих от кеф. Погледнах се в огледалото и прокарах ръка по облия си задник. Да, изглеждаше стегнат, идеален. Не бях качила и грам, откакто започнах тази работа, но беше здрав и стегнат там, където беше необходимо, и мек на нужните места. Точно както исках да бъде.