Като цяло нещата вървяха добре, имах резервирани клиенти и се доближавах все повече до деня, в който щях да изплатя дълга към Блейн. Вече бях изпратила четири вноски, оставаха само шест. Ако успеех да намеря клиенти за всеки следващ месец, можеше и да успея да се махна от този начин на живот преди празниците.
И кого всъщност заблуждавах? Та аз изкарвах по сто хиляди на месец, понякога с двадесет процента отгоре. Защо да се отказвам?
Прибрах косата си на две опашки — ето още едно от нещата, които мъже като Мейсън харесваха, сложих си бейзболната шапка и мислите ми неочаквано се върнаха към Уес. От всички, с които се бях запознала досега, той беше единственият, когото не исках да изоставям и дори имах нужда да преследвам. Когато бяхме заедно, изживяването беше всичко за нас. Когато бяхме разделени, ми беше толкова лесно да измислям причини, за да не сме заедно, че не ни е писано да бъдем заедно и че връзката ни не е така силна и непоклатима, както ми се искаше да бъде. Като цяло, бях осъзнала, че съм станала много добра в умението да пазя сърцето си от обвързване, но Уес ми липсваше. На никого нямаше да навреди, ако протегна ръка към него, да видя как е. Бяха минали цели две седмици.
Извадих телефона си и набрах номера му. Звънна няколко пъти, преди в слушалката да чуя женски глас, който не разпознах.
— Ало — жената се смееше.
— А… Здравейте. Мисля, че съм объркала телефонния номер.
Тя се засмя и веднага след това чух как босите й крака шляпат по дървен под. И тогава гърлен, разтърсващ смях. Това вече беше Уес.
— Уестън ли търсите? — загука тя и този курвенски глас погъделичка нервните окончания на паметта ми. Познах гласа.
Затворих очи, поех дълбоко дъх. Джина Делука. Една от най-красивите, търсени и високоплатени звезди в Холивуд. И сега играеше главната роля в новия филм на Уес от поредицата „Код на честта“. Още звуци, размърдване на дрехи или чаршафи.
— Джина! Хей, момиче, така ще си го изпросиш! — гласът на Уестън беше груб, но закачлив. — Ела тук, секси! — Беше задъхан. Очевидно я гонеше да я хване.
— Съжалявам, че се налага да ви затворя телефона. Уес ще ви се обади в по-подходящо време. Много е зает — изпищя тя.
— Хванах те! — каза задъхано Уес. Последва познатият звук от мляскане и размяна на целувки, а после гърлен женски стон. — Пусни телефона — изръмжа той, а тя продължаваше да скимти, без да обръща внимание, че звуците се чуваха по телефона.
Нож с назъбено острие. Това се бе забило в сърцето ми и сега се въртеше в него и го усукваше. И въпреки огнената непоносима болка, не намирах сили да затворя. Бях като случаен минувач, който гледа като парализиран автомобилната катастрофа пред очите си. Само че в моя случай катастрофата се случваше на забавен каданс. И по телефона. Нямах никакво право да изпитвам такава болка. Абсолютно никакво. Но това не променяше фактите. За мен беше тотална трагедия да седя и да слушам Уес с друга жена. Истинска агония. Дали и той изпитваше същото, когато всеки месец бях с различен мъж? Ако се съдеше по мляскането на устните им, вероятно не.
— Телефонът си е твой, не мой. Ето ти го. Някаква те търси — чух я да казва.
Сърцето ми блъскаше силно като барабан, който броеше секундите, докато Уес разбере кой се обажда и започне да пресмята какво съм чула.
— Мамка му! — изпсува.
Предположих, че точно тогава бе взел телефона от ръката й.
— Какво има, бейби? Ела си в леглото. Признавам, печелиш — гласът й беше далечен, сякаш с всяка секунда се отдалечаваше от него и се свиваше виновно. Тежък стон разцепи тишината между нас.
— Миа — в гласа му се усети огромна болка. — Съжалявам. Това не биваше да се случва.
Поклатих глава, но той така и не можеше да ме види. Сълзи напълниха очите ми, но никога нямаше да им позволя да се спуснат по бузите ми. Ако допуснех това да се случи, щях да се свлека на леглото и да се превърна в развалина, и нямаше да мога да изпълня задачата си да се явя като момичето, което е успяло да обвърже сексапилния питчър на „Ред Сокс“. Самият Мейсън Мърфи.
— Здрасти. Не, няма проблем. Обадих се само да кажа „здрасти“. Така че… здрасти.
— Здрасти — отговори тъжно той. — Мамка му, Миа. Не е… е, технически погледнато е… просто е… Исусе! — Чух как някъде се затръшва врата и долових песента на птичките. Вероятно сега гледаше към Малибу. Плаж и море, докъдето ти стига погледът. Ако бях до него, щях да го прегърна през кръста и да направя същото — да гледам. Но не и сега. Сега той си имаше Джина и тя можеше да прави това за него. — Това не променя нищо — каза задавено.