— Наистина? — засмях се саркастично. — Променя всичко.
— Как така? Нали сме все още приятели? — изръмжа в слушалката. — И това с Джина не е нищо. Това е нещо съвсем безсмислено. Имаше нужда да изпуснем напрежението. Тя знае, че не се обвързвам, че не искам връзка. Поне не с нея.
— Значи с мен?
Той въздъхна бавно.
— И ако отговоря честно, ти какво ще направиш? Изобщо ще направиш ли нещо? Дадох ти този шанс не един път, а много пъти. И ти отказа, ти ме отхвърли. Двамата се съгласихме да си вземем тази година далеч един от друг. Предложението беше твое. Сега отказваш ли се от него?
Една предателска сълза се плъзна по бузата ми. Шибани хормони.
— Не, не се отказвам, Уес. — Въздъхнах. — Но предполагам, не бях очаквала, че ще продължиш напред, че ще ме загърбиш.
— И какво те кара да мислиш, че съм продължил накъдето и да било? Кажи ми, че ти и онзи французин не сте прекарали един месец да се чукате, след като ме напусна?
— Уес — предупредих го, но той веднага ме сряза.
— Така е. И не е по-различно. Ние не сме официално заедно, но знаеш, че бих зарязал всичко и всеки, за да съм с теб. И колкото и клиширано да звучи, един мъж има някакви потребности. Може би е най-добре да не обсъждаме от какъв характер са.
Захапах устна и седнах на леглото.
— Не, прав си. Знам, че е ужасно нечестно да имам каквито и да е претенции към теб, след като самата аз не мога да ти дам и не съм готова да ти дам същото, но Уес… — гласът ми се скърши и не успях да довърша.
— Кажи ми…. Моля те, Миа… Мамка му. Ще направя всичко, за да остана в сърцето ти. Нищо не се е променило.
Да, сега го казва, но не е истина. И всичко започва отначало. Сърцето ми е заключено като малката кутия на Пандора.
— Просто не искам да те загубя.
— Миа, винаги мисля за теб. И когато си готова за повече от това, което имаме сега, и когато искаш да дадеш шанс на нас, ще се справим с всичко. Ти и аз. Заедно.
— Да, добре. Само едно последно нещо, Уес.
— Каквото пожелаеш.
— Помни ме — казах, затворих телефона и го изключих.
Нямаше да мога да продължа да говоря с него и секунда повече. Имах работа, трябваше да набутам целия си багаж и тревоги в гардероба, да ги заключа, за да мога да се съсредоточа.
Мейсън Мърфи, внимавай в картинката. Очаква те едно страхотно шоу.
* * * *
Мигновено сетивата ми бяха нападнати от аромат на хотдог, бира и футболно игрище. За момиче като мен това беше възможно най-близкото разбиране за рай. Мейсън ме държеше за ръката и ме водеше през стадиона. Но когато ме поведе през съблекалнята, стана почти невъзможно да играя играта хладнокръвно. Полуголи или напълно голи мъже се размотаваха навсякъде и се подготвяха за мача. На мое място друго момиче би се притеснило или поне би се опитало да го играе срамежливо и прилично. Не. Не и това момиче. Оглеждах ги като подрастващ пубер, който гледа с бинокъл зад пердетата на къщата си как по-голямата съседка се преоблича.
— Хей, Джуниър, искам да те запозная с гаджето си — каза Мейсън на Джуниър Гонсалес, първи кетчър на „Ред Сокс“.
Преживях лека криза, докато овладея пристъпа си на откровен женски фанатизъм при вида на бейзболиста, и стисках бицепса на Мейсън толкова силно, сякаш изстисквах хавлиена кърпа. Той сложи ръка върху моята и ме потупа нежно, погледна ме и ми смигна.
— Копеле, мисля, че ти е фен.
Южноамериканецът беше голям и много мускулест. Панталоните, които носеше, се опъваха до пръсване върху бедрата му с размери на пънове на вековни дървета. Усещането между краката ми беше… мокро. Косата му беше гъста, черна и късо подстригана. Очите му бяха с цвят на шоколад — в пълен контраст с бялата му усмивка и кожата с цвят на мока.
— Хей, виж ти! К’во ста’а? — раздвижи палаво вежди и аз два не загуках.
Облегнах се на Мейсън и въздъхнах. Двамата се засмяха, а аз продължавах да гледам като изтървана великолепието Джуниър Гонсалес. Най-добрият кетчър в историята на бейзбола и парче неземно вкусна торта — това беше в моите очи определението за мъж в пълното му съвършенство.
— Ти си страхотен! — изпелтечих след доста време.
Той ме огледа от главата до петите, погледна приятеля си и каза:
— И ти не си за изхвърляне. Искаш ли да се откажеш от тоя глупак и да се позабавляваш малко с истински мъж? — пошегува се той.
Знаех, че само ме подкача, защото не направи нищо повече, не се опита да ме дръпне към себе си, не ме доближи. Мейсън се засмя. Поклатих глава, но ми се искаше да кимам като обезумяла, защото Джуниър Гонсалес би бил идеалното средство да забравя за разговора си с един русокос сценарист и сърфист, който в момента чукаше богиня, за чието тяло мъжете с радост биха падали върху остриетата на сабите на опонентите си.