- Парите са твои - ти казваш къде и кога - предложих.
Уес облиза устни, пак ме огледа, усмихна се и поклати глава.
- Бих ти предложил да те закарам, но изглежда вече имаш превоз.
- Няма проблем. Ще те следвам.
* * * *
Докато стигнем до дома му в Малибу, либидото ми се бе успокоило, но имах
подозрението, че няма да е нужно голямо усилие от негова страна да ме накара да загубя
баланс. Порталът се отвори. Една стръмна извита алея водеше към къща, на каквато човек
би се натъкнал по-скоро в планината, но не и в Малибу. Не беше всъщност точно дървена
къща. Беше изградена от гигантски камъни и дърво. Навсякъде наоколо имаше пищна
зеленина, сякаш постройката да се скрие като в тайна пещера.
Свалих си каската, метнах раницата на гръб и го последвах по каменните стълби.
Вратата не беше заключена. Предполагам, че ако живееш в Малибу и имението ти е
обградено с висока ограда и има грамадни порти, не се тревожиш че ще те оберат. Но пък
беше възможно да е назначена охрана или поне да е помислено за охранителна система.
Влязохме в огромна стая, облицована с тъмно дърво. Дъските в центъра на тавана бяха
оголени. Подовете бяха от наситено на цвят черешово дърво. Имаше плюшени канапета в
бургундско червено, меката материя на които примамваше да се затичаш и да се метнеш
на тях. Бяха постлани килими, но не изящни като в богаташките къщи. В цветовете и
изработката им имаше по-скоро нещо екзотично, дори грубо. Помещението беше светло и
проветриво, навсякъде се виждаха прозорци. „Центърът за развлечения“ заемаше една
цяла стена, дълга около петнадесет метра. По рафтовете и специално направените в
стената дупки бяха наредени стотици книги, DVD-та, и какво ли още не. Невероятно
красиви рогозки и фино тъкани платна в изящни цветове висяха по останалите свободни
места. Растения и изкуство навсякъде, където ти попадне окото. Не бях очаквала нищо
подобно от мъж около тридесетте или малко повече. Реших по някое време от престоя си
да разбера възрастта му и с какво се занимава. Човек трябва да е много умен или
безобразно богат, за да притежава такива неща.
- Това място е изумително - казах, приближих се до отворените френски прозорци и
излязох на дървения, ограден с груби метални парапети балкон. Възхитителна гледка - чак
до хоризонта се диплеха планини, навред зеленина. Понеже живеех долу, до центъра на
Лос Анджелис, не бях имала възможността да оценя колко е красива Южна Калифорния.
Уес се усмихна, хвана ме за ръката - дланта му беше топла и мека.
- Ела, ще ти покажа с какво ме привлече това място. - Той ме дръпна за ръката и ме
поведе към задната част по верандата, която опасваше къщата. И дъхът ми секна от
гледката.
- Господи! - прошепнах с изумление и благоговение.
Ръката му пареше върху моята и изпращаше електричество към врата ми, който също
гореше и жужеше. Пред мен се бе проснал Тихият океан. Обгръщаше и поглъщаше цялата
задна половина на къщата.
Уес се наведе към мен и ми прошепна, сочейки с пръст надалеч към едно парче
камениста земя:
- Онова там е плажът Ел Матадор - каза достатъчно близо до ухото ми, така че дъхът му
целуна кожата на бузата ми. Оттук почти виждах къде беше карал сърф допреди малко.
- Това е... - думите ми бягаха.
- Изумително. Знам - отвърна, но в гласа му нямаше самодоволство. Не. Самият той се
потапяше в гледката по своя си начин - сякаш съзерцаваше чудо, а това наистина ме
изненада. Човек, който живее тук, вижда океана ежедневно и въпреки това всеки път този
дар на природата го изненадва.
В този момент разбрах, че може би прибързах със заключението, че е младо суетно
богаташче. В очите му имаше някаква зрялост, нещо в пълен контраст с младостта на
чертите му.
Той ме хвана за ръка и ме поведе към къщата.
- Нека ти покажа стаята ти.
Последвах го на територията на дома, заемащ няколко хиляди квадратни метра площ.
Минавахме от стая в стая, летяхме край тях, преди да успея да разгледам какво има
наоколо. Стори ми се странно, че продължава да държи ръката ми, но не казах нищо от
страх да не ме пусне. Беше така приятно да усещам голямата топла длан, обгърнала моята.
Чувствах се сигурна, защитена, нещо, което не ми се беше случвало от много години.
Уес ме отведе пред двойна бяла врата, пусна ръката ми и я отвори.
- Това ще бъде твоят дом през следващите двадесет и четири дни - изрече с усмивка, докато влизах.