Стаята беше напълно бяла. Искам да кажа съвсем бяла - мебели, завивки, покривки, дори произведенията на изкуството бяха в различни нюанси на бялото с почти неуловими
цветни пръски. Контрастът с всекидневната, поразяваща погледа с ярките си цветове, беше настина изумителен. Без да осъзнавам, неволно сбърчих лице.
- Не ти харесва? - разочарован отпусна ръце до тялото си. После се придвижи напред и
отвори още една двойна врата. Зад нея имаше невъобразимо количество дрехи. Безумни,
диви цветове, всякакви багри и материи. Сега вече ми се нравеше повече. Можех да се
преместя да спя в гардеробната. Определено беше достатъчно голяма. Прокарах пръсти по
закачените дрехи, на които все още висяха етикетите.
- Красиво е. Благодаря. Защо не ми кажеш нещо по въпроса защо съм тук? - попитах, след като излязох от гардеробната и седнах на леглото.
Уес беше висок, едър мъж, но не дебел, не набит. Над метър и осемдесет и пет и много
елегантен. Имаше тяло на плувец, който видимо прекарва доста часове да вдига тежести в
спортния салон.
Той пое дълбоко дъх, сложи длани под брадичката си и се подпря с лакът на
облегалката на стола.
- Майка ми - изрече, сякаш това обясняваше всяка мистерия във вселената. Аз
повдигнах въпросително вежда, а той поклати глава. - Има доста професионални
мероприятия, на които трябва да присъствам през следващите няколко седмици. Ако съм с
жена до себе си, ще мога да се опазя от „златотърсачки“ и дами, които търсят компанията
ми, което се случва доста често. Така ще успея да си свърша работата, без да се налага да се
боря и с това.
- Значи ти трябва буфер, някоя, която да пъди хищниците? - засмях се, кръстосах крака
и издърпах единия дълъг ботуш. После повторих процедурата и с другия. Той кимна и с
голямо внимание започна да наблюдава как си размърдвам пръстите в чорапите.
Погледнах надолу и разбрах защо бе сложил ръка пред устата си - едва се сдържаше да не
се разсмее. Под ботушите бях обула по невнимание коледните си чорапки. Три четвърти,
зелени на червени ивици. Сякаш ме зяпаха и ми крещяха с пълно гърло, че току-що съм
извършила истинско престъпление от гледна точка на стила и естетиката. Освен това бях
сигурна, че съм нарушила едно от правилата на Мили с тези отвратителни грозни чорапи.
Прехапах устни и се осмелих да го погледна, но той продължаваше да се усмихва. Както
котка дебне канарче. Завъртях очи и изпъшках:
- Обличах се в тъмното.
- Очевидно - засмя се той. - Намирам го за много сладко.
- Сладко? Това е като целувката на смъртта - отвърнах с присвити очи. - Мислиш, че съм
сладка? Не, няма да има обезщетение, приятелче. Сам го каза - тук съм за двадесет и четири
дни. Няма връщане назад.
Станах и сложих ръце на кръста си. Той се облегна и кръстоса нозе долу при глезените.
О, не бях забелязала краката му! Дълги, стегнати, перфектни. Дребни песъчинки бяха
полепнали по извивката на стъпалото му. Това мое либидо! Женското ми аз вече се бе
изкачило до възможно най-високата наблюдателна точка и внимателно шпионираше,
попивайки всеки детайл от визията на мъжа пред мен. Дори ходилата му бяха секси.
- Спокойно, госпожице Миа. Казах, че чорапите ти са сладки, не ти. Ти си вероятно една
от най-опустошително красивите жени, които съм имал привилегията и удоволствието да
познавам. Нямам търпение да те видя гола. - Устните му се извиха в съблазняваща усмивка,
очите му помътняха.
Поех бавно дъх, без да откъсвам очи от него, докато се изправяше. Погледите ни се
преплетоха. Имах чувството, че минаха минути, докато изучавахме нюансите на очите си.
- Аз... Радвам се, че ме намираш за достатъчно хубава, та да ме поканиш тук. И както
казах, имаш ме за месец и... чакай... - Едва сега осъзнах нещо, което спомена преди минутка.
- Моля? Нямаш търпение да ме видиш гола? - Думите излязоха от устата ми, сякаш бяха
разбъркани парченца от пъзел. - Това не влиза в договора...
- O, много добре знам какво пише в договора - отвърна той и тръгна към мен, ръката му
се плъзна около кръста ми. Залепи ме до тялото си като циментова замазка. Силна
въздишка се прокрадна през устните ми, когато усетих острите очертания на стоманената
му ерекция, притисната към корема ми. Погледът му лениво изучаваше лицето ми, наведе
се леко към мен още малко, дъхът му почти докосваше горещите ми устни. - Ако те съблека,