Както и очаквах. Тони беше мъжът, който умееше да прегръща най-добре в целия свят. Или
поне в Чикаго.
- Не знам какво да правя - прошепна в косата ми.
- Разбира се, че знаеш. Винаги си заел. Остава само да го направиш.
Той поклати глава.
- Никога не настъпи подходящ момент.
Отдръпнах се назад и го погледнах в очите. Ръцете му останаха отпуснати на кръста ми.
- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. - Лицето му пак се
сгърчи болезнено. - Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш
повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.
- А лигата?
- Анджелина каза, че така или иначе не играеш много често и че не никого не му влиза в
работата. - Очите му останаха фокусирани върху мен, главата наклонена на една страна. -
Освен това си им голям спонсор и никой няма да рискува да те загуби. И друго... Погледни
се! Та ти си един гигант на фона на дребните човечета край теб. И си секси, дяволски секси.
Всеки, абсолютно всеки, ще иска да види това - размахах ръка пред тялото му. - Как някой
с такова разкошно гладко тяло рита нечий задник, бил той гей или не. - Смигнах и се
подсмихнах, а Тони се засмя и се отдръпна назад. После прокара ръка през косата си.
- А бизнесът?
- Тук пак се връщам на думите на Анджелина. Тя обясни, че ще наеме някой много
добър специалист по връзки с обществеността, някой изумителен гуру, който само ще
изкара пари от тази ситуация. Анджелина мисли, че това може и да се окаже голяма
новина, но за кратко. За не повече от няколко месеца. После всичко ще затихне, а и
бизнесът все пак си е бизнес. Храната е прекалено хубава, по джоба на всеки е и
заведенията няма да пострадат заради сексуалната ориентация на президента на
компанията.
Тони въздъхна, отиде до хладилника, извади бира и завъртя капачката. Изпи я на две
огромни глътки. Да наблюдаваш как Тони се храни и пие, бе като да гледаш състезание по
надяждане. Човекът просто поглъщаше всичко, сякаш челюстта му беше разкачена.
- А Мама? А унаследяването на името на семейството? Не всичко е така лесно. - Тонът му
изведнъж стана по-рязък.
- Няма да е никак лесно. Може да се ядоса, да вика, да плаче, да метне нещо по теб.
Жената има огнен италиански нрав. - Усмивката му се върна. Снежнобяла, равни зъби.
Прекалено красив, за да не се забърка в неприятности. Но пък от личен опит знаех, че
повечето гейове бяха необикновено хубави или твърде добре сложени. - С Хектор
говорили ли сте за семейство? - Умирах да разбера истината, но все пак се чувствах неловко
да си пъхам носа в работите им.
Тони извади още една бира и метна капачката на плота до другата.
- Да, той със сигурност желае да имаме деца, и то скоро. - Усмивката му стана толкова
широка, сякаш слънцето бе огряло точно над неговата глава. - Но преди това иска брак или
някаква церемония, с която да се обвържем. - Тук присви устни. - Никога не съм си
представял сватбен ритуал, извършен по онзи старомоден начин. Формален, официален.
Нашата връзка просто съществува. Тя е. Никога не е имало обстоятелства, които да я
определят или засягат, никога не е имало показност. Ние сме като две парчета от пъзел.
- И Хектор ли мисли същото за връзката ви? Защото, макар че го познавам само от две
седмици, той определено би оценил жест, предполагащ малко показност. Един жест на
обич и привързаност.
- Прекалено много време прекарваш с Анджи, Миа. Ставаш като тях.
Поклатих категорично глава:
- Не. Няма начин това да се случи. Ако някога се омъжа, а шансовете за подобно нещо са
твърде нищожни, ще отида във Вегас.
Тони вдигна пръст, насочи го към мен и се усмихна до ушите.
- Ето това вече е идея, която ми харесва! Брак във Вегас! Перфектно!
- Само през трупа ми! - изкънтя не който и да е глас, а този на самата Мона Фазано.
- Мамо! Не те чухме да влизаш. - Тони стана, приближи се до майка си, целуна я по двете
бузи и я прегърна.
Хектор стоеше зад нея и гледаше на кръв. Поклатих глава и се опитах с очи да му кажа,
че не сме говорили за нашата сватба. Мона обаче се приближи и ме стисна в прегръдката
си, целуна ме по двете бузи и се отдръпна на ръка разстояние, за да огледа пак формите ми.
- Да, идеална за раждане на бебета - започна да гука, пляскайки с ръце. - Хектор, момчето ми?
- Да, Мама?
- Какво ще готвим? - Тя се обърна и сложи ръка на бузата му. Начинът, по който галеше