превърнали, беше обтегната. Аз бях аутсайдерът от самото начало, но за пръв път се
почувствах ненужна. Тони беше стресиран и едва отваряше уста да каже добро утро и
довиждане. Хектор беше по-мил и нежен, но също напрегнат, емоциите му обаче не бяха
насочени директно към мен. Определено с Тони си имаха проблеми и той не искаше да
споделя с мен, което също беше разбираемо. Предния уикенд бях спретнала страхотна
сцена пред майката на Тони и никак не се гордеех с постъпката си. Но все още бях твърдо
убедена, че трябваше да кажа на Тони това, което никой друг не смееше. Всичко, което се
случваше около мен и Тони, провокирано от страна на семейството, разкъсваше връзката
му с роднините и подлагаше и двама ни на страхотни терзания. Да не споменаваме изобщо
факта, че съвестта на Тони вероятно го изяждаше. Гърчеше се в мъки, че не живее според
очакванията на близките си и че някак ги предава.
От друга страна, аз бях момичето по средата.
Стърчах пред гардероба по бикини и сутиен и се чудех какво да облека. През март в
Чикаго беше хладно, но приятно.
- Хей, слагай секси джинсите и коженото яке - отсече Хектор, застанал до отворената
врата. Толкова бях погълната от мислите си, че не чух кога се е появил. Той влезе и седна
на леглото, а аз измъкнах тесните си черни джинси. После Хектор стана, извади тънък
зелен пуловер и жестоко кожено яке с цвят на тъмен шоколад. Започнах да обличам
дрехите, които той ми избра, но продължавах да мълча. Когато Хектор държеше да говори,
винаги го правеше на четири очи и обикновено нарушаваше личното пространство на
човек. Закопчах джинсите, той ми подаде пуловера и аз го навлякох.
- Знам, че ме обича - каза и се пресегна да ми извади чифт високи до коляното ботуши
със страхотни каишки и целите украсени със зигзагообразни фигурки. Бяха много меки и
удобни и вероятно струваха повече от колата, която купих на Мади.
Не отговорих, а тихичко седнах на леглото до него. Хектор клекна пред мен и ми
помогна да обуя ботуша.
- Просто толкова се бои да не разочарова майка си. Преди си мислех, че се страхува да
каже на баща си. Джоузеф Фазано беше мъж. Мъжкар. Типичен италианец и много
старомоден. Когато почина миналата година, си въобразих, че може би... може би ще им
признае. Мона ме обича. Държи се с мен като със собствен син. - Хектор вдигна глава към
мен. В кафявите му очи имаше сълзи. Наведох се напред и сложих длани на бузите му.
- Да, обича те като свое дете.
- Така че се надявах... - поклати глава. - Вярвал съм в невъзможното. Сега не знам. Ти си
тук, говори се за сватби, за бебета, което само ме кара да копнея за повече от това, което
имам. Нямам представа дали ме разбираш... Да мечтая за живота, който трябваше да водим
през всички тези години. - Една сълза се спусна по бузата ми. Той я избърса с палец. - О, сладка Миа, не си виновна за нищо.
- Не съм? Та аз съм тази, която дойде тук.
- Защото ние те доведохме. - Смръщи се той.
- Прав си. Не съм виновна за нищо - усмихнах се, също и Хектор, с което напрежението
се покачи.
- Хайде, с Тони ще те водим на среща. Искаме да ти покажем нещо.
После бръкна в гардероба и извади светлозелен шал. Беше толкова ярък, че никога не
бих го носила по собствено желание.
- Защо всичко по мен трябва да е зелено?
Очите му се разшириха и Хектор възкликна:
- Миа, днес е Свети Патрик! Целият град празнува! Ние също! И навън се вдигат големи
тържества! Това е любимият ни празник. Няма тъга, няма тревоги, само веселба,
приятелство и любов. Това ще има днес.
Облекчението заля гърдите ми с такава сила, че за малко да ме събори.
- О, там съм!
- Хайде, senorita, да тръгваме!
* * * *
Силният порив на вятъра изплющя в лицето ми и издуха косата ми назад, докато
излизах от колата.
- Господи, колко много духа! - казах на момчетата, които вече ме притискаха от двете
страни и ме водеха напред, хванали ме за лактите.
- Затова го наричат Градът на ветровете. Не се притеснявай, след половин час времето
ще се промени. - Отправих на Тони недоверчив и укорителен поглед. - Сериозно ти говоря,
касае се за истински феномен. Никога не е имало и ден, в който времето да не се промени
поне веднъж.
- Трябва да се преместите в Калифорния. Времето там е прекрасно - усмихнах се и той
поклати глава.
- О, ето забелязах едно местенце до парапетите! - Хектор сочеше към едно кътче, обрасло с трева и опасано с метални заграждения. Беше се събрала огромна тълпа.