От: Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Всъщност да. Да пия. Честит Свети Патрик!
Изчаках няколко минути, но не получих отговор. Странно. Може би са го повикали по
работа. С Хектор се спогледахме и после той сви рамене, вдигна ръка и посочи празните ни
чаши. Деклан веднага ги напълни.
- Искаш ли и бира? - попита.
- Да, по дяволите - издумках уискито и когато издишах, от устата ми излезе огън.
Но това парене не беше нищо в сравнение с другото, причинено ми от нажежените
мисли, които се въртяха около Уес. Беше глупаво да се сещам за него прекалено често, а аз
не бях глупачка.
- И още шотове! - добавих.
През следващия час Тони и Хектор ми разказваха случки от колежанските си години, как се запознали с Деклан в Колумбийския университет в Ню Йорк и как после всички се
оказали тук, в Чикаго, колкото и лудо да звучи. Но били неразделни приятели още от онези
времена. Това обясняваше защо Деклан не скри факта, че знае за тях двамата. Може би
беше един от съвсем малкото хора, които бяха посветени в тайната. Стана ясно също, че и
той е бил сред голите момчета, които пробягали футболното игрище. Разсипаха ме от смях,
честно, и съвсем естествено препълненият ми мехур започна настоятелно да ме подтиква
към тоалетната. Станах от стола си.
- Къде отиваш? - попита Тони и сложи длан върху горната част на ръката ми.
- Голямото пикаене стартира - казах, подскачайки от крак на крак.
- Не, не го прави, почнеш ли сега, няма да можеш да спреш и ще пишкаш през двадесет
минути.
- Не мога да издържа. И млъкни по дяволите! - ударих го по ръката и той се направи на
силно обиден.
- Лека категория! - потърка ръката си и се усмихна.
Бях сигурна, че го ударих много силно. Надявах се да му остане хубава синина. Не, дори
това беше съмнително. Тези негови ръце, досущ като дула на танкове, бяха доста корави.
Вероятно бе усетил удара ми като пощипване. Докато вървях към банята, се подхилвах
тихичко, защото ми напомняше на някой здрав пещерняк.
Изпишках се, измих си ръцете и в пристъп на момичешка суета обърнах косата си
напред, разроших я с пръсти и рязко я отметнах назад, за да добие допълнителен обем.
Наложи се след рязкото движение на главата да се подпра, та да не падна. Време беше да
хапна нещо. Уискито почваше да ми действа и знаех, че ако не ям, скоро ще се озова на
пода.
Лека категория ли! Има да взема! Мъжете си мислят, че всичко им е в повече в
сравнение с жените. Нищо не знаят. Извинявам се, че съм на половината на тоя гигант, който може да изкърка една бутилка и да не усети нищо. Трябваше да е благодарен, че не
пиех много. Задници!
Напомпана с решителност и самочувствие, започнах да си проправям път през тълпата.
Хората в бара вече бяха много повече. Някои бяха вечеряли навън и сега се изсипваха
директно тук. Тела навсякъде. Ирландският дух бе подсилен от келтската музика, която
гърмеше в заведението. Неволно започнах да подскачам в ритъм, когато се ударих в
някакво кораво тяло.
- Ох - потърках сплескания си нос и вдигнах глава. Въпреки че бе обгърнат от ореол от
светлини, погледът ми се закова в неговите зелени очи. Извиках от изненада. Всъщност не
можех да повярвам, че наистина е тук, пред мен.
- Нищо ли няма да кажеш, любима моя?
Дългите кичури пепеливозлатиста коса падаха в очите му.
- Не мога да повярвам, че си тук...
Измери ме от глава до пети.
- Исусе, каква гледка за изтерзаните ми очи. Ела тук.
И после... аз бях там, той беше там, преплетени един в друг. Моят Уес. Топлите му устни
се залепиха върху моите. Ухание на мента и океан. Господи, как ми липсваше океанът, соленият бриз... Уес ми бе липсвал. Едната му ръка държеше главата ми, а с другата ме
притискаше плътно до себе си. Телата ни буквално се удариха, след което се сляха.
Единственото, което съществуваше в този миг, бе той и тази магнетична сила, с която
наелектризираното ми тяло се бе залепило за неговото. Облизах крайчетата на устните му,
той ги разтвори леко и ми позволи да плъзна език.
Безумно.
Перфектно.
Да целуваш Уес, беше най-сензационното усещане на света. Телата ни излъчваха
смъртоносно електричество, което ги оформяше в невидима топка, докато тълпата ни
буташе във всички посоки. Няколко души ни помолиха да се преместим, но не спряхме, не
можехме. Магията се развиваше като спирала и у двама ни. Той ме целуваше така, както