целуват във филмите онези мъже, които след войната най-сетне се връщат при любимата
жена. Сякаш аз бях целият му свят. Сега и той беше моят свят.
- Мамка му, копеле, разкарай се от нея! - Гласът на Тони разцепи въздуха, секунда преди
пръстите му да ме откъснат от Уес. Ръцете ми останаха протегнати напред като на
марионетка, която иска да се върне при този, който дърпа конците й.
- Не! Тони, не! - извика Хектор и се мушна между Тони и Уес.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - Уес тръгна напред и буквално помете и
Хектор, и мен по пътя си.
- Не, не, Уес! Това е Тони! - притиснах се в гърдите му и се опитах да го възпра.
- Да. И той трябва да си държи ръцете далеч от теб или ще имаме сериозни проблеми -
изрева Уес и закова гневните си очи в Тони.
- Така ли? - Тони започна да напира от другата страна, така че ни сплескаха като
сандвич.
- Момчета, спрете! Уес, това е клиентът ми Тони. Тони, това е... това е... моят Уес - пищях
и се опитвах да надвикам оглушителната музика.
Очите на Тони се присвиха, а Хектор го придърпа назад.
- Бебо, това е нейното момче. Нали се сещаш, разказвах ти за него. Нейният сърфист, който прави филми?
Затворих очи и се опитах да задържа Уес далеч от двамата.
- Твоето момче? Твоят сърфист, който прави филми? - засмя се Уес и ме притегли към
себе си. - Така ли си ме представила? - прошепна, доближавайки се до шията ми, което
предизвика низ от изумителни усещания по цялото ми тяло. Както вече знаем, уискито бе
започнало да си казва думата. Напълно ме бе освободило от цедката на устата ми, така че
изрекох, без да се замислям:
- Можех да те представя като господин Чукам като Бог, така ли предпочиташ? - Увих
ръце около врата му и се приближих плътно, много плътно.
Той отърка чело в моето.
- О, да, предпочитам, даже много ми харесва. И дори няма да е лошо да го кажеш на
всички бъдещи клиенти мъже, с които излизаш, или евентуални гаджета.
Изсумтях по изключително неженствен начин.
- Иска ти се, а?
- Да, адски ми се иска. Сега мога ли да се запозная с приятелите ти? И да съм сигурен, че
мускулестият няма да ме намушка така, че да ме държи седмици наред?
- О, да! Момчета, това е моят приятел Уес. Уес, това са Тони и неговият... Хектор.
- Хектор е моят партньор - изрече Тони достатъчно високо, за да го чуят всички около
нас.
Не че някой щеше наистина да го чуе или да го познае, но въпреки това беше огромна
стъпка в правилната посока. Първо целувката при реката, а сега и това публично
изявление? Очите ми се стрелнаха към Хектор. Изразът на лицето му го издаваше, че е
изненадан, развълнуван, влюбен. Но пък Хектор винаги гледаше Тони с огромна любов. И
това беше една от причините да го харесвам толкова много. Беше лесен за разгадаване и
винаги казваше това, което мисли и чувства. Такава откровеност бе неприсъща в средите, в
които бях свикнала да се движа.
- Уес, съжалявам, но знаеш как е. Пияници навсякъде. Красива жена и мъжете пускат
ръце. Просто я пазех - каза Тони, потупа Уес по гърба и си стиснаха ръцете.
- Оценявам го, наистина. Хубаво е да знам, че има кой да брани моето момиче.
Моето момиче! Каза го, когато бях с него, каза го и сега. Боже, загазвах яко.
- Е, след като си вече тук, ела да пийнем - покани го Тони.
- Нищо против. Ти водиш - Уес направи място на Тони и Хектор да минат пред нас.
Седнахме и Уес придърпа стола ми достатъчно близо, за да може да ме прегърне. Това
беше жест, недвусмислено деклариращ право на собственост, и аз не знаех как да реагирам
и какво да правя. Уискито в кръвта ми не помагаше, защото аз му позволих, без да се
възпротивя, без да кажа нищо.
- За колко време си в Чикаго? - попита Хектор.
- Само тази нощ. Трябва да излетя обратно за Лос Анджелис утре рано сутринта. И след
като така и така се оказах тук тази вечер, реших да се видя с Миа. Надявам се да не е
проблем?
Надникнах в морскозелените му очи и се изгубих. Устните му бяха огрени от
светлините над бара, косата му падаше над челото. Вдигнах ръка, отместих я назад, а той
сложи длан върху бузата ми. Без допира му, без усещането, че съм ценена, че означавам
нещо за него, през последните два месеца едва бях оцеляла в жестоката суша и чак сега
някой ми даваше глътка вода. А аз исках да пия.
Копнеех за много повече от глътка.
- Не, не е проблем. Напротив - отвърнах.
ГЛАВА ДЕВЕТ
Гърбът ми се удари в стената, вратата се затръшна. Устните, ръцете на Уес бяха