широко. После хвана таза ми и го издърпа назад така, както му харесваше. Чаках със затаен
дъх. Вълнението и възбудата жужаха около ми като рояк ядосани пчели. Уес погали дупето
ми, отвори ме отзад и почувствах главичката на пениса му пред входа си. Усещането за
близостта му веднага разбуди набъбналата кожа.
- Искаш ли го, любима? Искаш ли да те чукам силно?
- Господи! Уес, обичай ме, както само ти умееш!
- Обичай ме? - повтори той и вкара един сантиметър в мен. Опитах се да стисна бедра и
да го принудя да влезе по-дълбоко, но той ме закова на място и не ми позволи да мръдна.
- Да, покажи ми.
Пръстите му се впиха в бедрата ми. Тласна толкова силно, че зъбите ми изтракаха.
Разтърсена от движението му, се хванах с все сила за дръжката. Стисна таза ми, вдигна
краката ми във въздуха и аз увиснах като закачена на пениса му. Точно така обичаше. Не
можех да дишам, толкова бях изпълнена от този мъж. Когато се изплъзна назад, едва не
извиках - така силна бе потребността ми да е в мен.
- Не ме оставяй... - изрекох задавена. - Точно там.
Едната му ръка покри моята върху дръжката и ме стисна. После се оттегли още малко
назад и пак тласна.
- Искам да ме усетиш, любима. Почувствай ме. Аз съм тук, с теб, в теб, част от теб.
Имах усещането, че някаква огромна пеперуда пърха в тялото ми и при замахването
крилете й се удрят във всяка пора на кожата ми. Сякаш напластявайки се, удоволствието
подпалваше сетивата ми. Беше необичайно, различно от всяко едно друго сексуално
изживяване.
- Ще свърша - казах, събирайки последни сили да оформя някаква смислена фраза, преди да съм изгубила напълно способността си да говоря. Съзнанието и подсъзнанието
ми бяха удавени, пометени във вихрено пътешествие, от което не исках да се връщам.
Никога.
- Да - отвърна и завъртя таза си, като в същото време въртеше и пениса си в мен. - Ще
свършиш. И ще ме стискаш с мускулите си и ще ми докажеш, че аз имам контрол върху това
тяло. Когато съм в теб, сме само ние двамата. Ти и аз. Така, както трябва да бъде.
С всеки негов тласък издавах нечленоразделни писъци като животно. И тогава той
започна да ме чука с бавни, дълги, равномерни тласъци. Без милост, без да спира. И до там
бях. Знаех че говоря несвързано, че разумът ми е напълно замъглен.
- Моля те...
- В мен...
- Гори...
- Сега...
- Уес...
Тогава той ме обхвана с една ръка около кръста, а с другата се държеше за закачалката
за кърпи, сякаш се канеше да се набере нагоре. После повдига мускулестото си тяло на
пръсти и ме натисна надолу върху пениса си, разцепвайки ме на две, пробивайки си път
дълбоко навътре, където никога никой мъж не бе достигал.
Изгубих контрол. От оргазма тялото ми се тресеше. Мускулите на влагалището ми се
стегнаха около пениса му, докато той свършваше с нечовешки вик. Зъбите му се впиваха в
кожата между рамото и шията ми. Искриците, възпламенени от болката, се пръснаха в мен
и сякаш добавиха керосин към вече избухналия пожар.
И той продължи да предизвиква оргазъм след оргазъм, а аз престанах да броя колко
пъти успя да ме изстреля до върха на забравата и обратно.
Знаех само, че когато спря да ме чука, водата беше леденостудена и двамата
треперехме. Уес разтри отпуснатото ми тяло със студената вода и когато станах, ме покри с
кърпа, а аз се облегнах на него. Не можех да направя нищо повече. Беше ме чукал, докато
ми вземе ума, докато не загубих дар слово. Мозъкът ми не изпращаше сигнали към краката
и ръцете. Всичко в мен просто бе спряло да функционира.
Уес ме вдигна и ме извади изпод душа, но преди това ме изсуши. После издърпа
завивките, сложи ме да легна и се сгуши до мен. Тялото му се моделира като пластилин
спрямо моето. Влагата от душа се плъзгаше между нас по божествен начин, но никога
нямаше да призная колко ми харесва. Той въздъхна във врата ми.
- Не желая да те напускам утре.
Затворих очи и придърпах ръцете му около голите си гърди. Дланите му бяха до
устните ми. Целунах пръстите му.
- Трябва да заминеш - прошепнах, но знаех че искам да си иде толкова силно, колкото и
ми се щеше да остане.
- Наясно съм - в тона му долових замисленост, но не звучеше колебливо.
Исках да е сигурен, че тази наша среща е важна за мен. Че всеки път с него беше нещо
специално.
- О, Миа, няма да ти позволя да ни отнемеш това.
- Не желая и да го правя. Надявам се през следващите девет месеца да ми напомняш