какво би могло да бъде.
Притиснах ръката му до бузата си и се опитах да увековеча за себе си какво е усещането
да бъде до мен. Да го заключа в спомените си и да го отключвам всеки път, когато желая да
бъда с него.
- Никога няма да спра да ти напомням какво можеш да имаш. Какво те чака в бъдещето.
С тези негови думи, свита като какавида в топлата му прегръдка, се плъзнах в света на
сънищата.
* * * *
Слънцето се изливаше през отворените щори и ме измъкна от най-красивия сън - как с
Уес караме сърф. Разбира се, във виденията си бях експерт, докато в реалността - съвсем
начинаеща. Трябваше да се върна в океана и да се упражнявам, за да мога някога да
постигна този професионализъм, с който карах сърфа в съня си.
Бавно плъзнах крак назад, но не усетих нищо. Само хладните чаршафи. Подскочих, изплашена, и се огледах.
Нямаше го. Беше си тръгнал.
Имаше само лека вдлъбнатина във възглавницата и бележка на бюрото.
Миа, вчера беше нощ за милиони. Не, забрави това, беше безценна нощ. Да бъда с теб е
като да се кача на най-високата вълна в океана и да се плъзгам по нея до безкрая. Това е
адреналин, страх и екстаз в едно. Ти ме промени, Миа. Вече не мога да отрека, че
перфектната жена съществува, защото аз я познавам, правих любов с нея и я обожавах по
единствения начин, по който мога. След като не ми даваш друг избор, ще остана твой
приятел през следващите девет месеца, но винаги ще ти напомням за това, което може да
бъде занапред. Девет месеца.
До следващия път ще мисля за теб. Ще ти се обадя скоро.
Когато си готова, имаш ключа.
Помни ме.
Твоят сърфист, който прави филми,
~Уес
Притиснах писмото до голите си гърди и плаках. За Уес, за себе си, за това, което
можеше да бъде. За това, което се надявах да имам един ден. Ако не го открадне някоя
друга красива жена. Но въпреки всичко трябваше да го оставя да живее живота си, докато
аз продължавам напред, предприела своето пътешествие. Всичко, от което се нуждаех, за
да оцелея през следващите девет месеца, бе да знам, че означавам много за Уес, че иска да
го помня, че се надява да се върна при него.
Ho както насърчих него самия да продължи живота си, аз също щях да живея. Не можех
да позволя на чувствата си към него да се намесят в това, което правя, или в трупането на
опит и изживявания, които си обещах. Нямах никаква представа къде щеше да ме отведе
съдбата ми през следващите месеци. И колкото и да ми се щеше да загърбя
предпазливостта, да позволя на Уес да плати дълга на баща ми и да се втурна към него, знаех, че трябва да се справя сама. Тази година беше времето, когато щях да реша какъв
искам да бъде животът ми оттук занапред. Какво искам завинаги. Може би това беше Уес.
Може би не. Може би Калифорния, може би Тамбукту. Колкото и силно сърцето ми да
желаеше да хукна към него, бях взела решение и нямаше да отстъпя. През следващите
девет месеца щях да живея живота си така, както искам, и да спася баща си от него самия.
И щях да помня Уес, времето и миговете, прекарани с него, нашето приятелство и онова,
което съществува помежду ни, когато сме заедно. Алек ме научи на това и подобно на него
аз обичах Уес. По моя си начин.
И ако е писано, след девет месеца това можеше да се окаже любов. От онази любов
„винаги и завинаги“.
Но не и днес.
ГЛАВА ДЕСЕТ
Тази вечер беше голямото събитие, тържеството, посветено на откриването на новия
филиал за замразени продукти на „Фазано“. Прочути готвачи, медии, собственици на
ресторанти, инвеститори и целият клан Фазано щяха да се съберат и да празнуват в
местния ресторант, държан от фамилията. Чух, че няколко издатели на готварски книги и
няколко телевизии ще присъстват и ще говорят с Тони за перспективите да се направи
телевизионно предаване, също и за издаване на книга с рецептите на Мама Мона. Всичко
беше толкова вълнуващо и в същото време плашещо.
На това събитие се очакваше Тони да обяви връзката си с мен като негова годеница.
Предупредих го, че медиите може да извадят на бял свят клюки, свързани мен, след като ме
бяха видели с две други знаменитости през последните два месеца, но той ме убеди, че
всичко ще е наред и че нещата са под пълен контрол. Ето моя превод на последното: нищо