Точно по твоята част.
- Така ли? И защо си толкова сигурна?
- Е, заминаваш за Бостън, Масачузетс.
- Никога не съм ходила Бостън. И защо ще съм доволна?
Та там нямаше нищо, ако не броим най-великия бейзболен отбор в света.
- Момчета, бейзбол и бира - засмя се леля.
- Три любими неща - възкликнах и дори вече подскачах от радост.
Обичах да гледам бейзбол. Това беше едно от малкото неща, които правехме с татко.
Макар и пиян, винаги следеше мачовете. „Ред Сокс“ ни бяха любимият отбор. В началото,
понеже ми харесваше, че на логото им има чорапи, но предимно защото татко им беше фен
и това ни сближаваше. Поне едно нещо да ни обедини в онзи кошмар. И като десетгодишно
дете без майка правех всичко по силите си, за да изградя някакви отношения с другия си
родител. Единственият, който беше до мен.
- Да, и става дори още по-хубаво.
- Сериозно? Не е възможно! - обърнах се и се настаних на леглото.
- Напротив, възможно е, но искам да седнеш преди това.
- Току-що го направих.
- Ще бъдеш ескорт на най-новата звезда на „Ред Сокс“, Мейсън Мърфи.
- Шегуваш ли се! Не мога да повярвам! Чувала съм за него. За момента той е с най-висок
резултат от отбелязани точки за годината.
Мили се засмя.
- Да, и никак не е лошо, че е красавец. Младото ирландче е на твоите години, високо и
изваяно, като че само с една цел - да задоволи една жена.
Спомних си последния мач, който гледах. Мили беше напълно права. Възможно е да съм
превъртяла диска няколко... доста пъти, за да се насладя на стегнатия му задник, напъхан
в бели тесни панталони.
- Това е изумително! Но защо му е ескорт?
- Прозвуча ми като нещо от сорта, че когато имал жена до себе си, било добре за имиджа
му. Изглеждал по-сериозен и отдаден на отбора. Агентът му счита, че ако се появи с
приятелка през първия месец от сезона, това ще му повдигне самочувствието и ще свали
голяма част от напрежението, ще покаже на рекламодателите, че е истински мъж, готов да
се обвърже сериозно.
Това последното не ми хареса.
- Както и да е. Много се вълнувам! Ще бъде един прекрасен месец! Изпрати ми
подробностите за полетите и така нататък. Ще кацна рано, за да мога да мина през всички
разкрасяващи процедури.
- Ще ти запазя хотел, където ще отседнеш през първите три дни, преди да се
представиш на господин Мърфи. В хотела ще има салон и спа център, така че ще свършиш
всичко на място. Разполагаш и с малко време да останеш сама и да си избистриш ума преди
поредната голяма игра.
- Ха-ха. Много смешно. Звучи добре. Благодаря ти, лельо Мили.
- Всичко за теб, кукличке.
- Чао.
* * * *
- Изглеждаш ослепителна, Миа. - Тони ме придърпа до себе си, когато с Хектор
пристигнахме в ресторанта.
Хектор застина до мен. Тревогата сякаш се изливаше от тялото му на мощни вълни.
- Благодаря. Липсваше ни днес - изрекох с интонация, която да му подскаже, че
наистина ни е липсвал целия ден.
Тони облиза устни и погледна към Хектор. Не, не го погледна, а обходи с очи всеки
милиметър от тялото и лицето на латиноамериканеца. Както е при хората, които истински
обичат човека, когото наблюдават, погледът му беше напрегнат, настоятелен. Хектор
сведе очи надолу и огромна усмивка се разля по красивата му физиономия.
- Хектор - изрече тихичко Тони. - Съвършен си, Папи - прошепна така, че само тримата да
чуем.
- Толкова си красив, че чак ме боли да те гледам - каза Хектор на Тони, потупа го по
гърба и го придърпа в мъжка прегръдка.
Те останаха така може би секунда или две повече, отколкото бе прието, но не толкова
дълго, че да предизвикат подозрения у преминаващите край нас гости. Мона Фазано ни
шпионираше от другия край на заведението. Имаше нещо различно в начина, по който се
приближи към мен. Бе студена, много по-студена от първия път, когато се видяхме.
Прегърна ме, но не беше от сърце. После направи същото и с Хектор. Той свъси вежди и ме
погледна учудено през рамо, но аз разбирах точно колкото и той. С Мона Фазано човек
никога не знаеше какво да очаква. Тази жена беше истинска мистерия.
- Сине, има хора, с които трябва да поговориш по работа. Реших, че ще издадем книгата
с рецептите. Нека се свържем с онези, които са в позиция да превърнат това в реалност.
Тони се засмя и аз и Хектор се зарадвахме, че най-сетне на лицето му се появи усмивка.
Беше толкова стресиран цяла седмица, че за пръв път тази вечер започваше да прилича на