напред дебелите си, наблъскани със силикон устни.
Уес просто обви кръста ми с ръка и отвърна:
- Добре че си ти да ме подсещаш за всичко. Благодаря. - Погали ме с нос по бузата и
лицето ми грейна. - Знам, че е трудно, но все някой трябва да го върши.
Буквално подскачах от щастие - толкова изкуствено и нагласено. Уес се наклони към
мен и ми залепи мека топла целувка върху врата. После вдиша дълбоко:
- Мммм, благодаря ти - прошепна точно под ухото ми. Беше толкова близо, буквално
усещах как топлината на устните му разяжда шията ми. После се отдръпна и се обърна към
родителите си. - С Миа ще бъдем на благотворителното събитие другата седмица. Ще се
видим там.
За моя изненада майка му се вклини в личното ни пространство, заставайки едва на
няколко сантиметра от нас.
- Не, не, не става така. Искам да разполагам с повече време, за да опозная Миа. - На
лицето й се появи една от онези топли, майчински усмивки, които те карат да се чувстваш
като най-ценното създание на света. Разбира се, аз никога не бях се радвала на правото да
бъда дарена с такава усмивка, но ако нещата в живота ми се бяха развили по различен
начин, и ако имах такава майка, убедена съм, че тя би се усмихвала точно като Клеър
Чанинг.
Уес застина до мен.
- Майко... - изрече с предупредителен тон. Тя прокара ръце по реверите му, сякаш да ги
приглади, и закопча копчето на ризата му. Засмях се тихичко, докато тя пърхаше край
него.
- Спокойно, слънце. Знам, че Миа е само приятелка. Така че няма нищо лошо да я
доведеш на обяд в неделя. Става ли? - попита тя с тон, в който усещах голяма доза вина.
Запитах се дали е католичка. Баба ми говореше с точно тази интонация, подир което
винаги следваше цитат от Библията.
Уес въздъхна и поклати глава.
- Ще дойдем. По същото време ли?
- Доброто ми момче! - После пак целуна въздуха от двете страни на бузите му, след
което направи същото и с мен.
Тръгнахме обратно към бара.
- Имам нужда от питие - сподели той, докато ме водеше натам. Не се сдържах и се
разсмях. - Какво му е забавното?
- Винаги ли правиш това, което майка ти каже? - пак се захилих.
Когато стигнахме до бара, застанах плътно до него.
- На мама момчето! - изстрелях в ухото му.
- О, я млъкни. Започвам сериозно да се питам дали не съм бил напълно луд да се съглася
на такова безумно нещо. Можех да мина с някоя Барби, знаеш това, нали? -Едната му вежда
се стрелна високо нагоре, устните му бяха намусени, но очите го издадоха. Бяха искрящо
зелени и в тях се четеше хумор. Исках да се доближа до него и да му прошепна още нещо
подигравателно, но се олюлях на високите си токове и той ме хвана, преди да падна, притискайки ме до тялото си. Ръцете ми бяха на раменете му, а неговата - около кръста ми.
Очите му за секунди промениха цвета си - от светлозелени, какъвто нюанс има само в
комплектчетата с моливчета за рисуване, станаха тъмнозелени, като лятна гора. Той
облиза устните си и аз не успях да се спра и сторих същото. Топлината на дланта му се
разля из тялото ми. Сякаш цялата стая се стопи и изчезна. Усещах как сърцето му тупка до
гърдите ми.
Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп.
- Ти си предзнаменование за беда - стисна устни и се наведе по-близо. Бяхме на по-
малко от сантиметри един от друг, насред бизнес коктейла, застанали точно пред бара, където всеки можеше да ни види.
- А ти си мамино синче! - реших да сваля напрежението. Отстъпих назад, освободих се
от прегръдката му, доколкото бързо ми позволяваха токовете на обувките, и се настаних
на един от високите столове.
- Така ще играеш, значи? - той се усмихна, вдигна дългите си пръсти към брадичката си
и прокара палец по челюстта си. - Да играем тогава, Миа.
ГЛАВА ЧЕТИРИ
Когато се върнахме в къщата по-късно вечерта, аз излязох с някакво извинение, че съм
уморена, и побягнах към стаята си. Заключих вратата след себе си, но останах там да се
ослушам за стъпките му, за да разбера дали ще ме последва, или не. Колкото и да ми се
искаше да бъда с него... в смисъл под чаршафите, трябваше да наложа някаква дистанция
между нас. Не бях имала достатъчно време, та да си изнеса една реч и да се самоубедя, че не
трябва да се привързвам емоционално към него. Беше толкова мил, толкова земен, правеше всичко възможно да ме включи в бизнес разговорите си, колкото и да бяха
обикновени, не ме оставяше на втори план. Но би било много мъдро от моя страна да си