гърдите си. Изпитвах някакво странно желание да се предпазя от това, което предстои. Тя
се облегна на стола си и ме погледна с грейнали очи.
- Искаш ли да видиш първата си задача?
Ужас бавно запълзя по гърба ми, но изправих рамене и се взрях в нея със спокойно
изражение.
- Да играем тогава.
Мили се засмя и кликна няколко пъти в браузъра. На монитора се появи образът на
един от най-изумителните, най-прелестните, неописуемо съблазнителни мъже, които бях
виждала. Нищо не можеше да помрачи или опетни зашеметяващата красота на този мъж.
Дори на строгата официална снимка русата му коса с пепелив оттенък, зелените очи и
изсечената челюст бяха крайно впечатляващи. Имаше нещо необикновено в този мъж.
Косата му беше дълга, подстригана на етажи. Очевидно скъпа прическа и въпреки това
изглеждаше някак рошава, по момчешки. Нещо не се връзваше. Този човек не беше над
тридесет. Освен това не допусках да е от типа мъже, които имат нужда от платен
придружител. Беше от онези, към които жените тичаха с препъване, обезумели от страст.
- Не разбирам. Защо му е...? - посочих красавеца на монитора. - Защо търси жена?
Леля ми плесна леко с ръце, постави ги в скута си и се усмихна.
- Той избра теб. - Трябва да съм изглеждала объркана, защото тя побърза да поясни: -
Лично изпратих първите няколко снимки на него и на майка му. Работя доста често с нея.
Както и да е, той веднага се съгласи. Ще ти изпрати кола утре сутринта. Не живее далеч
оттук, но трябва да останеш в дома му през следващите двадесет и четири дни.
Сякаш някой ме удари в главата с бейзбол на бухалка.
- Двадесет и четири дни? Ти луда ли си? Как ще се явявам на интервюта и на
прослушвания, ако ще живея там? - Кариерата ми в киното не беше кой знае какво, но си
имах един ниско платен агент, който от време на време ми осигуряваше малки роли и ми
уреждаше прослушвания. А и работата ми в ресторанта?
Мили ме погледна, сякаш ми беше пораснала втора глава или нещо такова. Устните й се
свиха в суха черта, носът й се сбръчка в неприятна гримаса.
- Миа, ще напуснеш всички останали места, които заемаш, за минимум една година. Сега
си назначена на договор като сътрудник на „Луксозен ескорт“. Работата ти ще те ангажира
от един до двадесет и четири часа на ден, в зависимост от желанието на клиента. И понеже
ти трябват доста пари за много кратко време, се налага да поемаш по-дългосрочни
ангажименти. След тези двадесет и четири дни ще имаш седмица до края на месеца да си
починеш, да се съвземеш и да се погрижиш за външния си вид. В края на всеки календарен
месец ще ти бъде давана нова задача.
- Не мога да повярвам! - закрачих из офиса.
Изведнъж се почувствах като затворено в клетка животно, което на всяка цена иска да
излезе. И тогава осъзнах истината - животът ми такъв, какъвто беше досега, бе отминал.
Край с него. Нямаше да излизам на нормални срещи с момчета... не че напоследък бях
ходила някъде... Нямаше да се явявам на прослушвания - скромната ми кариера в киното
беше минало, далечен спомен. Освен това щях да имам малко, да не кажа нула време за
татко и Мади, за Жинел.
- Повярвай, момиче, не е шега работа. Онова, което е направил баща ти, онова, което е
сторил бившият ти приятел, то именно е предопределило живота ти да поеме такъв курс.
Имаш късмет, че отварям местенце за теб тук. Не бъди неблагодарна. Сега млъкни и седни.
- Гласът й беше напълно лишен от топлинка, бе сведен до студен официален бизнес тон на
професионална бизнес дама с твърда ръка.
- Съжалявам. - Знам, че се опитваше да ми помогне, но всичко това се случваше толкова
бързо, неочаквано. Не беше за вярване.
Отпуснах се на стола пред бюрото и свих юмруци. Колкото и да клатех глава, това не
променяше крайния резултат - сега бях платено момиче. Момиче под наем. Всеки месец
щяха да ми пращат нов мъж. Ако преспивах с тях, щях да получавам на ръка, в брой, двадесет процента от таксата. Щях да правя много повече пари. Пак поклатих глава и се
разхилих. Смехът ми звучеше точно като на истерична, напълно полудяла жена. Облегнах
се назад и погледнах белия таван. След няколко секунди едно много страшно и в същото
време успокоително решение ме връхлетя: това трябваше да направя и щях да го направя.
Щях да позволя на един секси мъж да ме води на скучни бизнес вечери или на каквото там
си бе наумил. Не се налагаше да спя с тях и най-важното - нямаше никаква опасност да се