някакъв странен начин океана така успокоителен.
Във водата се виждаше самотен сърф. Наблюдавах как човекът яхва вълна след вълна
като истински професионалист, как потапя дългата жълта дъска, за да се движи, следвайки
вълните. Огледах плажа, но не видях никого другиго. Никакви коли не се виждаха на
паркинга освен един джип и моя мотор. Може би все още не беше дошъл?
Наблюдавах сърфиста още няколко минути, докато той яздеше вълните чак до брега.
После скочи от дъската, която плавно го доведе до плажната ивица. Вероятно бе прекарал
доста време на този сърф, като се имаше предвид силата и баланса на тялото му. Твърде
възможно беше и да е инструктор тук, макар че не видях никакво помещение за сърфове
под наем и сърф училище.
Мъжът разтърси косата си и махна каишката, която придържаше сърфа вързан за
глезена му. От това разстояние не можех да различа чертите му. И тогава като на забавен
кадър той вдигна очи нагоре в посока към мястото, където бях застанала. Нямаше как да
ме разпознае, понеже все още бях с каската. Отстраних визьора, за да го огледам по-добре, докато разкопчава костюма си, под който изникнаха масиви от мокри, плътни, добре
загорели мускули. Той издърпа ръцете си и остави костюма да виси от кръста надолу, вдигна дъската в една ръка и се затича леко по брега.
Наблюдавах с истинско изумление как това тяло се движи на фона на прелестната
гледка. Сърфистът беше пиршество за сетивата ми. Едно съвсем ново значение на фразата
„радост за окото“.
Той се приближаваше все повече. Виждах всеки целунат от слънцето бицепс и трицепс,
всеки мускул все по-ясно очертан. По кожата му сексапилно се стичаха морски капки и
образуваха едно деликатно V напръскано с малки песъчинки, примесени със солена вода.
Запитах се какъв ли вкус има тази кожа. Сол, примесена с естествения аромат на мъжко
тяло. Когато се закатери по стълбите, отвътре се изпълних с топлина. Ушите ми бучаха, сякаш океанът се люлееше и ръмжеше в тях въпреки каската ми. Точно като в онези
случаи, когато си забравил да отвориш прозорците на колата и въздухът вътре е станал
спарен, а после някой вземе, че отвори единия и ушите ти забучават от пронизителния
пулсиращ звук, предизвикан от свистенето на въздуха, който атакува тъпанчетата ти.
С бавно движение махнах каската, извих шия назад и косата ми се разстла по раменете
и гърба, най-сетне освободена от принудителния затвор. Поех си бързо дъх през зъби, а
мъжът, когото чаках, се качи на последното стъпало. Продължителен, настоятелен и пълен
с желание поглед. Едри капки вода се стичаха от косата и падаха по гърдите му. Гръден
кош, който сякаш самите богове бяха изсекли. Той ме огледа от ботушите до бюста и
накрая се взря в очите ми.
- Каква приятна изненада - усмихна се. - Да, съвсем неочаквано.
Облизах сухите си устни, захапвайки долната. С грациозни стъпки той се запъти към
своя джип „Вранглер“. Не беше скъпа кола, макар че изглеждаше в доста добро състояние.
Беше със свален шибидах и собственикът на возилото метна гигантския сърф вътре. Хич
ли не тежаха тези неща? Не мисля. Но докато го гледах с каква лекота го хвърля, имах
чувството, че е като перце. Мускулите му се свиваха и помръдваха, докато го нагласяваше.
Връхлетя ме ураган от вълнение.
- Ти ли си Миа? - попита, докато слизах от мотора и се приближавах с широки крачки
към него, напомняйки си да поклатя бедра малко повече от обикновено. Очите му
грейнаха от удоволствие. Одобрително погали с поглед формите ми.
- Аз съм. А ти си Уестън Чарлс Чанинг Трети? - вдигнах три пръста във въздуха, а другата
ръка сложих на хълбока си. Той се засмя и се облегна на джипа, като ми предостави още по-
добра гледка, излъчвайки голите си гърди. Мамка му, беше красив. Когато погледът му
срещна моя, зелените му очи потъмняха.
- Трети - отвърна и също вдигна три пръста. - Приятелите ми ме наричат Уес - подметна.
- А аз приятелка ли съм? - попитах лукаво.
- Човек трябва да се надява, госпожице Миа - смигна ми и мина зад джипа, отвори
багажника, извади бяла тениска, нахлузи я през мократа си коса и скри прекрасното си
тяло. Почти му поблагодарих - вече нямаше какво да ме разсейва толкова много.
Тъпата Барби моментално изчезна (за пореден път) и интелигентната Миа пак се
появи.
- Готова ли си да тръгваме?