Annotation
Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.
Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.
Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари... Поне на пръв поглед.
Януари
Джинел Бланш
Ти си с мен от самото начало.
Твоите коментари върху писането ми
са ме спасявали стотици пъти.
Благодаря ти, че вярваш в мен, в историите ми
и че ги обичаш, така както аз обичам теб.
Намасте приятелко.
Февруари
Джеанана Гуудуол
Преди две години издадох първия си роман.
От самото начало ти си мой редактор,
и фен номер едно.
За мен е чест да те наричам своя приятелка.
Обичаш героите ми, все едно са твои,
и ме държиш емоционално свързана с тях.
Имаш много дарби и таланти,
изключително съм ти благодарна,
че ги споделяш с мен.
Любов и светлина.
Март
Хедър Уайт
Миа е в Чикаго заради теб.
Ти остави познатото и потегли на пътешествие.
Този месец разказва колко невероятно може да е
поемането на рискове.
Понякога променят живот, дори го спасяват.
И в повечето случаи си заслужават.
Ти си прекрасна и аз съм благодарна,
и че те имам в живота си.
ЦЕЛУВКИ, прекрасна моя.
Януари
ГЛАВА ЕДНО
Истинската любов не съществува. Години наред вярвах тъкмо в обратното. Дори си бях въобразила, че съм я намерила. Четири пъти, ако трябва да бъда точна. Да видим... Първо беше Тейлър. Моята ученическа любов. Той бе звезда. Най-добрият бейзболист, който някога е имало в училището ни. Висок, повече мускули, отколкото мозък, и пишка с размерите на фъстък. Вероятно се дължеше на всички онези стероиди, които тайно вземаше зад гърба ми. Заряза ме на абитуриентския бал. Избяга заедно с девствеността ми и с момичето, което беше начело на мажоретния ни отбор. След време чух, че го изгонили от колежа заради нисък успех. Сега живеел и работел в някакъв малък град от онези, чиито имена никога не запомняш, с двете си деца и жена си, която вече не подскача и не танцува край него.
После дойде ред на асистента на учителя ми по психология по време на първата година в Държавния колеж в Лас Вегас. Казваше се Максуел. Мислех си, че това младо момче е способно да върви по вода. Оказа се, че наистина може, но не по вода, а през дебрите на душата ми. И добре погази сърцето ми, като изчука най-малко по едно момиче от всеки клас, в който преподаваше предмета ЦЗ. ЦЗ е съкратената версия на „Цици и Задници“, a той винаги се подсигуряваше с изобилни количества и от двете. Няма проблем. В крайна сметка успя да направи бебета на две от момичетата. Изхвърлиха го от колежа за непристойно поведение. На деветнадесет това момче вече имаше две деца от две различни мами, които ревяха за месечната издръжка за отрочетата им. Намирам нещо изключително поетично в това. Слава богу, че винаги го карах да го опакова добре, преди да го напъха в мен.
На двадесет прекъснах за една година, през която работих като сервитьорка в „MGM Гранд“ на Лас Вегас Стип. И тогава се запознах с късметлия номер три. Броеше карти1. По онова време казваше, че се занимава с търговия, но обичаше да играе покер. Имахме бурна романтична връзка, която всъщност не беше изобщо романтична. Мисля, че прекарах цялото време на гръб под него, пияна. За жалост обаче вярвах, че ме обича. Поне така твърдеше постоянно. В продължение на два месеца пиехме, плувахме в басейна на хотела и се чукахме по цяла нощ в някоя от стаите, която успявах да осигуря чрез момчето, отговарящо за разпределението им. Аз давах безплатни напитки от бара на него и приятелите му, а той ми предоставяше ключ за някоя свободна стая. Почти всяка вечер. Всичко беше добре, докато в един момент не престана да върви добре. Вени го хванаха да брои карти и после той изчезна. През първата година след случилото се не можех да си намеря място. После разбрах, че са го пребили, направили са го на кайма, бил на косъм от смъртта. Остана доста време в болница, след което се изпари от града и ме заряза, без да ми каже и една дума.