За това мислех, докато си вземах душ, докато се обличах и вървях към кухнята. Вече усещах аромата на яйца и бекон. Седнах на столчето пред барплота и стомахът ми изръмжа.
Реналдо ме погледна:
- Стомахът ти очевидно е щастлив, че съм тук. Si?
- Si! Как си тази сутрин, Реналдо?
- Като свежа праскова, госпожице Миа. А ти? Изглежда добре си си починала снощи - устните му се извиха в лукава усмивка, докато ме гледаше през рамо и обръщаше бекона.
- О, да - ухилих се и пак се замислих за телефонния разговор с Уес.
Мамка му, този мъж знаеше как да се изразява мръснишки. Така успя да ме възбуди, че либидото ми скочи от нулата до милион. И то само за няколко минутки. След това бях напълно задоволена и изтощена. Да заспя с телефона на ухото! Когато си слагах грима сутринта, все още виждах отпечатъците от очертанията му върху бузата си. Веднага щом се заредеше, щях да му пратя съобщение, за да му благодаря и да му кажа колко ми хареса нашият разговор. Не само сексът. Обичах да общувам с Уес. Комуникацията с него бе толкова естествена, нормална, сякаш се познавахме от години, сякаш бяхме приятели от самото си раждане. Или любовници, които се обичат толкова силно, но поради обстоятелствата не могат да бъдат заедно. Ние просто умеехме да правим нещата по-лесни и за двамата и се надявах да съхраним всичко това и през остатъка от годината. Само времето щеше да покаже.
Реналдо сложи пред мен чиния с яйца и димящ бекон, както и малко плодове. Когато Тони и Хектор влязоха в кухнята, устата ми вече беше пълна с храна. Тони бе преметнал ръка през рамото на Хектор и на лицето му грееше доволна усмивка. Наклоних глава настрани и рекох:
- Изглежда не само за мен вечерта е завършила добре.
Защо го казах, нямам никаква идея. В тези двамата имаше нещо, което ме караше да си признавам всичко и да говоря каквото ми дойде на ум. Толкова нетипично за мен. Тони учудено изви вежди нагоре, а Хектор придърпа стола до мен, облегна лакти на плота и опря глава на ръцете си.
- Наистина ли? Ще ти кажа всичко за снощи, ако ти си признаеш защо си толкова щастлива и какво е направило твоята вечер грандиозна, при положение, че те изпратихме право у дома след ресторанта.
Замислих се над въпроса. Набутах още една голяма хапка яйца в устата си и я прокарах с голяма глътка черно кафе.
- Става - отвърнах.
И ето как Тони и Хектор разбраха за Уес.
ГЛАВА ШЕСТ
-И ти просто си тръгна? Това е много коравосърдечно от твоя страна, момиче - заяви категорично Хектор, който вече беше сто процента на страната на Уес, без дори да съм обяснила обстоятелствата, без да съм имала възможност да им кажа за баща ми и за единствената причина да стана компаньонка.
Мъжете... кълна се. Понякога чуват само това, което на тях им изнася. Няма значение дали един мъж е гей, или не. Просто им липсва онзи ген, който развива способността на човека да проумее жените, да си обясни мотивите им. Поклатих глава.
- Хектор, не разбираш. Трябваше да си тръгна. Да остана при него... Не, не беше вариант.
- Обясни ми тогава, госпожице. И то бързичко. Ако моят Тони ме зареже така, както ти си постъпила с този мъж, ще бъда пълна развалина.
- Не, при мен и Уес не е така.
- Сериозно ли? И как е?
- Ние сме приятели.
- Приятели, които правят секс по телефона? Които прекарват цял месец, обичайки се... - Опитах да се намеся, но той размаха ръка и ме спря. - И после единият умолява другия да остане завинаги!
O, мамка му.
- Да, той наистина ме помоли да остана. И да, отказах, макар че исках това с цялото си сърце, исках го повече от всичко на света... но просто не можех.
- И защо?
Преди да успея да отвърна, разговорът беше прекъснат от отривисто почукване на токчета. Поех си дълбоко дъх, за да охладя малко емоциите си. Никак нямаше да е добре, ако лъсне тайната, свързана с моето присъствие тук, пред сестрата на Тони. Още един от хората, които щях да разочаровам и подведа по време на третата си за годината задача.
- Здравейте! Толкова се вълнувам, че ще ходим на пазар днес! - С тези думи Анджелина, най-малката сестра на Тони, влезе в стаята. Тя прегърна Хектор, после и мен. - Брат ми е на работа днес, нали?