- Да, излезе преди малко. Искаш ли нещо за ядене или да пийнеш? - предложи Хектор.
- Не, готова съм да нападаме магазините. Миа, радваш ли се, че отиваме на пазар?
Изпъшках и се пресегнах през плота да си взема чантата.
- Да, разбира се.
- Никак не звучиш щастлива - измърмори Анджелина.
Хектор се засмя, хвана я за лакътя и я поведе към вратата.
- Тя не обича да пазарува.
Устата на Анджелина остана отворена в резултат на искреното й изумление.
- Ти сигурна ли си, че си момиче?
- Разбира се, че съм, но не съм от момичетата, които обичат... момичешки неща. И така ми е добре.
- Хм, да - обади се Хектор. - Сред дрехите, които донесе, има само джинси, обикновени блузки и тениски с рок групи. Отвратително. Пижамите й са най-стилни от целия й гардероб.
Беше напълно прав.
- Така е само защото са купени от стилистката на Уес - отвърнах, без да мисля и веднага захапах устни.
- Уес? Кой е Уес? - попита със свъсени вежди Анджелина.
- О, едно приятелче от детство. Гей е. - Лъжите се лееха от устата ми като повърнато върху килим. Киселинни, противни.
- О, добре. - Тя преметна красивата си дълга коса през рамо и подкани: - Е, да тръгваме!
Докато ни водеше към асансьора, Хектор ми отправи неодобрителен поглед. Аз се сгърчих от неудобство и изрекох зад гърба на Анджелина само с устни:
- Съжалявам.
* * * *
Хектор и Анджелина ме заключиха в пробната на „Гучи“. Накараха ме да премеря всичко, което се предлагаше в магазина: вечерни рокли, поли, джинси, всекидневни рокли, блузи. Толкова тъпо! Грозни, скъпи дрехи, които нито като стил, нито като послание имаха нещо общо с мен. След всеки тоалет, който ми носеха, трябваше да изляза от пробната и да се разхождам като модел пред тях, за да ме огледат. Всъщност самият парад се състоеше от следните процедури: покачвах се на нещо като малък подиум, обграден с огледала от всички страни, докато те подлагаха на анализ и най-малката подробност - от начина, по който падал подгъвът, до нещо, което наричаха „висока талия“. Подбутваха ме, обръщаха ме, въртяха ме, сякаш бях звяр в клетка. Ще се съглася, че дрехите, които определиха като „абсолютно задължителни“, ми стояха добре, но целият процес беше унизителен.
И през всичкото време Анджелина поддържаше разговор на тема връзката ми с брат й. Започваше да ми дотяга и да ме изтощава.
- Избрали ли сте дата за сватбата? - попита тя, докато събличах поредния чифт скучни панталони.
- Все още не.
Тя придърпа надолу блузата, която бях облякла и я приглади.
- Защо не? Имам предвид, че вие сте заедно от толкова много време. Поне по думите на Тони.
- Би могло да се каже.
- Тогава не разбирам какво ви спира. Мама заяви, че ще говори с теб и Тони за сватба този месец, докато си тук. Просто е редно да узаконите връзката си.
И аз, и Хектор застинахме и я гледахме изумени. Никой от двама ни не помръдваше.
- Моля? - Хектор се съвзе малко по-бързо от мен. - Не говориш сериозно, нали? - Очите му бяха разширени, устните му увиснаха замислено надолу. Не успяваше да сдържа емоциите си добре. Никак даже.
- Хектор! - предупредих, а Анджелина продължи:
- Не е кой знае какво, нали? Искам да кажа... вие се обичате, не ставате по-млади, а Мама си иска наследника. Всъщност сега е на обяд с Тони.
Устата ми остана отворена доста дълго време. Бях убедена, че очите ми щяха да излетят от орбитите. Изведнъж в тая пробна стана адски горещо. Започнах да махам с ръка пред лицето си.
- С Тони не сме мислили за подробностите.
- Това няма никакво значение. Когато Мама желае нещо, тя си го получава. Нали, Хектор? - Погледна Хектор, който отстъпваше гърбом, така че се удари в един стол и падна на него. - Нали, Хектор?
Той кимна, облегна лакти на коленете си и зарови пръсти в косата си. Не бях виждала толкова съкрушен и съсипан мъж. Ако не броим Уес, когато му казах, че не мога да остана.
Скочих от подиума и клекнах пред него. Когато вдигна глава, в очите му имаше сълзи, които той с мъка успяваше да сдържи да не потекат по лицето му. Сложих длани на бузите му и с поклащане на глава се опитах да му кажа, че това никога няма да стане. Нямаше начин да се случи, никога, за нищо на света. Тони го обичаше.
Хектор затвори очи и вдиша през носа. Една самотна сълза се търкулна по лицето му.
- Никога няма да бъда аз - прошепна той.
- Но ти си, само ти - отвърнах с цялата категоричност, на която бях способна, опитах се да прозвучи като клетва. Доближих челото си до неговото. - Само теб, той обича само теб.
За беда и двамата бяхме забравили, че имаше трети човек, който ни наблюдава.
- Знаех си! - възкликна Анджелина и се отпусна в стола до Хектор.
И точно тогава Хектор се преобрази в друг човек. Гръбнакът му се скова, ръцете му обвиха коленете. Превърна се в онзи спокоен, печен, невъзмутим Хектор, когото всички познаваха и обичаха. Не предишният сразен и смазан от любов мъж, притиснат от бремето на една обречена връзка.