- Храната е страхотна, наистина, най-добрата италианска кухня, която съм яла.
- Именно! Тони просто трябва да зареже принципа си, че е длъжен да угоди на всички. Да ни бъде пътеводната светлина. Разбираш, нали?
Вместо да отвърна, кимнах мълчаливо. Давах си сметка,аз именноси давах много ясно сметка. Повече, отколкото бях готова да призная пред човек, когото познавах съвсем бегло. Откакто мама ни напусна, се опитвах да задържа семейството ни заедно. Да сторя всичко по силите си, всичко. Да се грижа за баща си, когато беше пиян като прасе. Няма проблем. Миа ще се справи. Ще бъде до Мади, за да завърши училище. Ще й помага с домашните и после ще седи до посред нощ, за да навакса със своите. Но Мади винаги бе на първо място. И дори направих така, че на масата да има храна и над главите ни - покрив.
Ha шестнадесет си скъсвах задника да бачкам като сервитьорка из казината, за да изкарам някой долар. Често вземах остатъците от бюфета, преди да донесат прясната храна за следващия ден. Това бяха богати вечери, пълнехме коремите си. Дори баща ми ме потупаше по рамото и заваляйки думите ме окуражаваше: „Браво, страхотна работа“. И всичко това, преди да стана на осемнадесет. Бях сменила толкова работни места и бях се трудила толкова много часове, че можеха да ми плащат осигуровки. И дори сега беше същото. Бачках като компаньонка, за да спася задника на баща си и да му изплатя дълговете. Наистина не беше моя работа да казвам на някого как да живее живота си, след като бях прецакала своя, а и никак не умеех да поставям себе си на първо място, но всичко това бавно се променяше. Нещата постепенно се подобряваха. Сега разполагах със средства. Имаше и хора, на които им пукаше за мен и за бъдещето ми. Мади, Жинел, Мили, Уес, Алек. Всеки от тях би ми помогнал да се измъкна от блатото. Можех да се обзаложа. И харесвах Тони и Хектор. Вярвах, че им е писано да бъдат заедно.
- Искам просто да им помогна по някакъв начин, да направя каквото е необходимо.
- Как те намериха?
Не знаех как да отвърна. Ако й кажех, че съм ескорт и са ме наели, може би щеше да гледа на мен с по-лошо око? Обикновено, когато някой споменеше тази дума, хората я асоциираха с проституция, но в моя случай не беше така. Е, почти не беше така. Реално аз спах и с Уес, и с Алек и определено ми потекоха лигите в първия миг, в който видях Тони, но последното беше забравено.
Анджелина търпеливо чакаше отговорът да се оформи в главата ми и аз й бях благодарна, че не ме притиска. Около тази жена се създаваше някак тиха и спокойна атмосфера. Качество, на което можех само да се възхищавам. Погледнах красивото й лице. Очите й бяха мили, ведри и толкова сини, че на човек му се приискваше да се гмурне в тях и да плува.
- Аз съм компаньонка.
Веждите й отскочиха чак дотам, където започваше косата й, и тя възкликна. Но после, вместо да ме наругае, да ме обиди, да ме унизи заради професията ми, Анджелина отметна глава назад, косите й се разпиляха като черен сатен по гърба й и избухна в нечовешки смях. Смехът й бе сърцат, сякаш извираше от дълбините на цялото й същество. И много заразителен. Не се сдържах и се разкикотих с нея. Когато се присъединихме към Хектор, който ни чакаше на касата, по лицата ни се стичаха сълзи от смях.
- Какво, за бога, ви става на вас двете? - попита той, като местеше поглед ту към мен, ту към нея и обратно.
Опитахме се да спрем да се смеем, но не се получи. Най-накрая успях да си поема дъх:
- Тя разбра каква ми е професията - продължих да се хиля.
Това веднага прикова вниманието му. Хвана Анджелина за лакътя и я придърпа до себе си.
- Не е така, както изглежда - каза той през стиснати зъби.
- Че плащате на Миа за този месец, за да се махне Мама от пътя ви и после да си живеете тайно?
- Добре, така е, както изглежда.
Това предизвика пореден пристъп на смях. Хектор плати дрехите и ни изкара от магазина. В лимузината всички се укротихме. Хектор се обърна към Анджелина и стисна ръката й.
- Не бива да казваш на Мона. Ще бъде съсипана. Обещах на Тони, че заедно ще минем през всичко това, и стоя твърдо зад решението му. Той мисли, че Мона не може да разбере какво означаваме един за друг. Вярва, че за нея истинската любов е възможна само между мъж и жена.
- Дори от това да следва, че ще се наложи да криете любовта си завинаги?
Отчаян, отпусна рамене. Затвори очи, сякаш обмисляше отговора си. И двете чакахме.
- Дори да е така. Дори тази да е цената да имам любовта на брат ти? Да, това би трябвало да ми е достатъчно. Обичам го. И ще направя всичко за него.
Оказа се, че Хектор говори самата истина. През следващата седмица прекарахме доста време със семейството, ходихме по бизнес събития и фамилни сбирки. Бях предимно с Хектор и влизах в ролята на придружителка на Тони, когато се явявахме пред хората. Като красива вещ, закачена за ръкава му. И това ме дразнеше по всевъзможни начини. Не защото ме използваше заради външния ми вид, а понеже всеки път, когато ме представяше като своя годеница и околните се разтапяха, слушайки лъжите за връзката ни, това убиваше Хектор. Малко по малко, парче по парче.