Две силни ръце ме обгърнаха. И макар да бяха прелестни, не бяха ръцете, за които копнеех. Уес. Исках Уес да е тук.
- Миа, всичко е наред. Не се оставяй на Мама да те повали. Ще го измислим - изрече Тони в косата ми.
Поемах си дъх на дълги, бавни глътки. Галопиращото ми сърце започна леко да се успокоява и да възвръща нормалния си ритъм. Когато усетих, че мога сама да стоя на краката си, без да падна, се обърнах и отблъснах Тони назад.
- Трябва да кажеш на майка си. Работата отиде прекалено далеч.
Той отпусна засрамен глава.
- Знам, но е толкова трудно. И тежи. Знаеш ли колко тежи?
- Знам. - Седнахме на столовете на терасата с лице един към друг. - Но аз не съм единственият човек, подложен на такова жестоко напрежение. Хектор не се справя особено добре в тази ситуация. Не го приема никак лесно.
Тони рязко вдигна глава. Около очите му се бяха появили бръчици, издаващи тревожност.
- Какво имаш предвид?
Стиснах ръцете му между дланите си.
- Като отказваш да приемеш кой си ти самият, не приемаш и него. - Очите му се присвиха, но остана мълчалив. - Това бягство от истината, замазването й? Не искам аз да го изговарям с думи, но все някой трябва да го каже. - Той повдигна брадичка, безмълвно подканвайки ме да продължа. - Погледни на нещата през очите на Хектор. Това, което му засвидетелстваш чрез действията си, е че той не е достатъчно добър, че любовта му не си заслужава риска.
Тони едва не се задави от изненада и рязко се отдръпна назад.
- Това не е истина! Обичам го.
- Така ли? И защо тогава го криеш?
- Знаеш защо - гласът му звучеше грубо, нападателно, челюстите му бяха здраво стиснати, говореше през зъби.
- Не е достатъчно силен аргумент. Това са само извинения. И след години... колко години? Петнадесет години използваш тези извинения. Време е да освободиш себе си, да превърнеш Хектор в свой основен приоритет така, както е направил той. През цялото това време той спокойно е можел да каже на някого от семейството ти, на приятелите ти, на хората от бизнеса ти, но не го е сторил. Той е бил щастлив да бъде някъде встрани, в периферията, само и само да те има. Твоето щастие е единствено важно за него, но кълна се, този цирк, който разиграваме пред семейството ти... това го убива. Аз го виждам в очите му. Защо ти не го виждаш?
- Мамка му! Защо всичко трябваше да е толкова сложно?
- Такъв е животът, Тони. Време е да пораснеш. Избери Хектор. Независимо от цената. Той би направил точно това за теб. Поставил е твоето щастие над своето, защото е избрал теб.
И след този последен изстрел право в сърцето му напуснах терасата.
Хектор и Мона чакаха в хола, но аз минах край тях и продължих към стаята си, без дори да ги погледна.
- Миа... - Гласът на Хектор трепереше, когато изрече името ми, но аз не спрях. И тогава осъзнах колко съм груба в гнева си. Към клиентите си, към Мона, към хората, които постепенно започваха да придобиват такова голямо значение за мен. Тъкмо преди да завия по коридора, се обърнах:
- Извинявам се. Изведнъж ми стана зле. Лягам си и няма да се върна за вечеря. Мона, благодаря, че дойде да ни видиш. Убедена съм, че специалитетът ти ще е много вкусен.
Хектор ме настигна по коридора, прегърна ме силно и сълзи напълниха очите ми.
- Съжалявам.Ниесъжаляваме,двамата.Прости ни - шепнеше тихо, така че само аз да чуя. Исусе, този мъж беше невероятен.
- Знам. Просто след тази вечер имам нужда да остана за малко сама.
Той ме пусна и аз се прибрах в стаята си. Метнах се на леглото, взех телефона си и набрах номера на единствения човек, с когото не биваше да говоря. Звънна четири пъти, преди да се включи гласовата поща.
Тук еУес. Оставете съобщение след сигнала. Ще се свържа с вас при първа възможност.
Силният му гърлен глас се изля директно в сърцето ми. Изчаках сигнала.
- Здрасти. Аз съм, Миа. Аз просто... - Поех си дълбоко дъх и се опитах да реша какво възнамерявам да му кажа, но не измислих нищо, което да не звучи отчаяно. И точно така прозвучаха следващите ми думи. - Исках да чуя гласа ти. - Затворих очи. - Ще се чуем скоро. Става ли? Чао.
ГЛАВА ОСЕМ
През следващата седмица атмосферата, обгръщаща нашето трио, в каквото се бяхме превърнали, беше обтегната. Аз бях аутсайдерът от самото начало, но за пръв път се почувствах ненужна. Тони беше стресиран и едва отваряше уста да каже добро утро и довиждане. Хектор беше по-мил и нежен, но също напрегнат, емоциите му обаче не бяха насочени директно към мен. Определено с Тони си имаха проблеми и той не искаше да споделя с мен, което също беше разбираемо. Предния уикенд бях спретнала страхотна сцена пред майката на Тони и никак не се гордеех с постъпката си. Но все още бях твърдо убедена, че трябваше да кажа на Тони това, което никой друг не смееше. Всичко, което се случваше около мен и Тони, провокирано от страна на семейството, разкъсваше връзката му с роднините и подлагаше и двама ни на страхотни терзания. Да не споменаваме изобщо факта, че съвестта на Тони вероятно го изяждаше. Гърчеше се в мъки, че не живее според очакванията на близките си и че някак ги предава.