- O, много добре знам какво пише в договора - отвърна той и тръгна към мен, ръката му се плъзна около кръста ми. Залепи ме до тялото си като циментова замазка. Силна въздишка се прокрадна през устните ми, когато усетих острите очертания на стоманената му ерекция, притисната към корема ми. Погледът му лениво изучаваше лицето ми, наведе се леко към мен още малко, дъхът му почти докосваше горещите ми устни. - Ако те съблека, няма да бъде защото плащам за това. - Устните му докоснаха кожата зад ухото ми, където ме дари с нежна като въздишка целувка.
Стоях напълно неподвижна. Удоволствието се стрелваше и ме изпълваше като ракетно гориво - във всеки орган, в краката, в ръцете, всеки нерв бе в очакване на следващото му докосване. Наболата му двудневна брада остърга деликатната ми кожа. Допирът изпрати електрически вълни по гръбнака ми, заля ме топлина, която се загнезди между бедрата ми.
- Сама ще махнеш дрехите си за мен. Когато си готова. Няма да се наложи да моля - прошепна, преди съвсем леко да целуне крайчетата на устните ми. После се отдръпна. Очите му грееха със страст, която трудно контролираше. - Имам работа в офиса си. А ти си напълно свободна да разгледаш, да се попечеш на слънце, да плуваш в басейна. Ще ми трябваш точно в пет в коктейлна рокля. Ще ходим на бизнес вечеря. - И след едно леко последно стискане на таза ми, той се обърна и излезе.
Кожата ми все още усещаше допира на ръката, която отдавна вече не бе там.
- По дяволите! - казах на глас, замаяна, след като толкова продължително бях задържала въздуха в дробовете си, тъй като след като устните му изгориха кожата зад ухото ми, бях загубила способността да дишам. - Този мъж мирише на беда.
ГЛАВА ТРИ
Водата в басейна бе топла и ми подейства освежаващо. Използвах времето да поработя върху тена си и да поплувам. Уестън, или Уес, както предпочиташе да го наричат, не се появи повече. Представих си го зад вратата на една от многото стаи, покрай които минахме, докато обикаляхме цялата къща.
Докато капките се стичаха по тялото ми, една дребна и доста пълна жена, облечена в спортна блуза с дълъг ръкав и спортни панталони, дойде на верандата. Носеше табла. Моментално се пресегнах за хавлиена кърпа, каквато, уви, липсваше, и се огледах сконфузено. Тя се усмихна широко и тръгна към някаква кошница до ъгъла на вратата, вдигна капака и извади пъстра плажна кърпа.
- Заповядайте - каза със силен британски акцент, подавайки ми хавлията. Сивата й коса, сякаш смесица от сол и черен пипер, и меките й кафяви очи ми напомняха една по-възрастна версия на Мери Попинс.
- Здравей. Аз съм Миа. - Увих кърпата около тялото си, за да скрия изключително оскъдния бански, който бях намерила в гардероба. Имаше и други, но всички бяха подобни модели, така че просто облякох един. Мери Попинс се усмихна и ми подаде малката си длан.
- Госпожа Крофт. Поддържам реда в къщата, готвя на господин Чанинг и като цяло всичко останало. - Кимнах, изстисках косата си и я вързах на конска опашка. - Исках да ти донеса нещо да се подкрепиш, да се представя и да ти кажа, че винаги можеш да разчиташ на мен, както и да ме повикаш по всяко време. Просто натискаш бутона на интеркома. Има такъв във всяка стая - обясни и посочи панела с бутони, монтиран на външната стена. - Ще ти давам предварително графика със събитията, които ви предстоят, за да можеш да се подготвиш. Желаеш ли всяка сутрин да го оставям под вратата на стаята ти?
Свих рамене. Също като нея бях наета работна ръка. Само че аз трябваше да изглеждам красива и да плаша богатите лепки. И двете имахме тежък кръст за носене.
- Както е най-удобно. Аз съм лесна.
Госпожа Крофт ме огледа с леко наклонена настрани глава и на устните й разцъфна усмивка.
- Имам чувството, че си всичко друго освен лесна, захарче - смигна ми тя. - Това се очертава доста интересно - допълни някак разсеяно, обърна се на пети и се прибра в къщата. Не разбрах какво се опитва да ми каже.
Взрях се за пореден път в изумяващата гледка и си помислих, че това ще са едни лесно изкарани пари. Секси мъж, в когото няма да се влюбя, домът му беше убиец, с пейзаж, за какъвто не бях и мечтала, и толкова много нови дрехи. Засега ми изглеждаше супердобра сделка.
През отворените врати на верандата забелязах часовника в кухнята. Оставаше час и половина, преди господин Богат секси сърфист да има на разположение новата си „компания“, напълно готова за първия работен ден. Щях да изглеждам така, че чак чорапите му да паднат, когато ме види, макар че неговите едва ли бяха с червено-зелени коледни мотиви.