- Резервация за места на бара? - засмях се и поклатих глава.
- Всяка година, chica - обясни Хектор.
- Познавам някои хора - поясни Тони с онзи акцент, смесица от италиански и чикагски, с който бях свикнала през тези три седмици.
- Мислиш си, че познаваш, шибан задръстеняк! - обади се барманът и протегна ръка. Тони се наведе през бара и го придърпа в силна мъжка прегръдка.
- Дек, как си шибано ирландско копеле? - поздрави Тони по очевидно приетия тук начин. Ако тези думи се разменяха между жени, досега да са се хванали за косите, но червенокосият прие комплимента мъжки.
- Е, бизнесът е добре - размаха ръце, сочейки пълния бар.
- Свети Пади е, задник! Естествено, че ще е фрашкано с народ - продължи да се шегува Тони.
- Коя е пичката? Наясно съм, че не е твоя. - Зелените очи на Дек се преместиха върху Хектор и аз разбрах, че знае за тях двамата. Хектор подаде ръка и се здрависа с бармана.
- Това е Миа. Приятелка е, но не е от Чикаго и й показваме забележителностите.
- И разбира се, трябваше да я доведете в моя пъб, защото се слави с най-доброто уиски и ядене в цял Чикаго.
- Мно’о ясно - отвърна Тони. Акцентът му се точеше гъст и плътен.
- Е, Миа, за мен е удоволствие. Аз съм Дек. Или Деклан. - Той протегна ръка, също и аз своята, но вместо да се здрависаме, той вдигна ръката ми към устата си и целуна кокалчетата ми. Лека тръпка на вълнение мина от пръстите по цялата ми ръка и се разля по тялото ми. Зелените му очи бяха развеселени и леко помътнели, а веждите му се размърдаха палаво. Тони избута ръката му настрани.
- Престани бе, гъз. Сега давай пиенето. И няколко менюта.
Дек се засмя, метна през рамо кърпата, с която подсушаваше чашите, и плъзна три менюта. После бързо наля три шота „Джеймисън“ за нас и един за себе си. Всички вдигнахме чашите, чукнахме се и Дек извика.
- До дъно!
И точно тогава усетих телефона си да вибрира. Обърнах шота и ударих чашата си в бара.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Честит Свети Патрик. Нали знаеш какво казват за зеленитеочи?
Веждите на Хектор отскочиха чак до темето му, когато видя усмивката на лицето ми. Притиснах телефона до гърдите си и пак прочетох съобщението. Хектор продължаваше да наднича безсрамно през рамото ми, затова се предадох и оставих телефона пред себе си, докато пишех отговора.
От: Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Не, не знам. Какво казват?
Той отговори веднага.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Къде си?
От: Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Един ирландски пъб в центъра на Чикаго. „При Деклан“. Ще ме просветиш ли какво казват за зеленооките момичета?
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Че по всяко време са намислили някоя пакост.
Намислила ли си някоя пакост, Миа?
От: Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Всъщност да. Да пия. Честит Свети Патрик!
Изчаках няколко минути, но не получих отговор. Странно. Може би са го повикали по работа. С Хектор се спогледахме и после той сви рамене, вдигна ръка и посочи празните ни чаши. Деклан веднага ги напълни.
- Искаш ли и бира? - попита.
- Да, по дяволите - издумках уискито и когато издишах, от устата ми излезе огън.
Но това парене не беше нищо в сравнение с другото, причинено ми от нажежените мисли, които се въртяха около Уес. Беше глупаво да се сещам за него прекалено често, а аз не бях глупачка.
- И още шотове! - добавих.
През следващия час Тони и Хектор ми разказваха случки от колежанските си години, как се запознали с Деклан в Колумбийския университет в Ню Йорк и как после всички се оказали тук, в Чикаго, колкото и лудо да звучи. Но били неразделни приятели още от онези времена. Това обясняваше защо Деклан не скри факта, че знае за тях двамата. Може би беше един от съвсем малкото хора, които бяха посветени в тайната. Стана ясно също, че и той е бил сред голите момчета, които пробягали футболното игрище. Разсипаха ме от смях, честно, и съвсем естествено препълненият ми мехур започна настоятелно да ме подтиква към тоалетната. Станах от стола си.