- Къде отиваш? - попита Тони и сложи длан върху горната част на ръката ми.
- Голямото пикаене стартира - казах, подскачайки от крак на крак.
- Не, не го прави, почнеш ли сега, няма да можеш да спреш и ще пишкаш през двадесет минути.
- Не мога да издържа. И млъкни по дяволите! - ударих го по ръката и той се направи на силно обиден.
- Лека категория! - потърка ръката си и се усмихна.
Бях сигурна, че го ударих много силно. Надявах се да му остане хубава синина. Не, дори това беше съмнително. Тези негови ръце, досущ като дула на танкове, бяха доста корави. Вероятно бе усетил удара ми като пощипване. Докато вървях към банята, се подхилвах тихичко, защото ми напомняше на някой здрав пещерняк.
Изпишках се, измих си ръцете и в пристъп на момичешка суета обърнах косата си напред, разроших я с пръсти и рязко я отметнах назад, за да добие допълнителен обем. Наложи се след рязкото движение на главата да се подпра, та да не падна. Време беше да хапна нещо. Уискито почваше да ми действа и знаех, че ако не ям, скоро ще се озова на пода.
Лека категория ли! Има да взема! Мъжете си мислят, че всичко им е в повече в сравнение с жените. Нищо не знаят. Извинявам се, че съм на половината на тоя гигант, който може да изкърка една бутилка и да не усети нищо. Трябваше да е благодарен, че не пиех много. Задници!
Напомпана с решителност и самочувствие, започнах да си проправям път през тълпата. Хората в бара вече бяха много повече. Някои бяха вечеряли навън и сега се изсипваха директно тук. Тела навсякъде. Ирландският дух бе подсилен от келтската музика, която гърмеше в заведението. Неволно започнах да подскачам в ритъм, когато се ударих в някакво кораво тяло.
- Ох - потърках сплескания си нос и вдигнах глава. Въпреки че бе обгърнат от ореол от светлини, погледът ми се закова в неговите зелени очи. Извиках от изненада. Всъщност не можех да повярвам, че наистина е тук, пред мен.
- Нищо ли няма да кажеш, любима моя?
Дългите кичури пепеливозлатиста коса падаха в очите му.
- Не мога да повярвам, че си тук...
Измери ме от глава до пети.
- Исусе, каква гледка за изтерзаните ми очи. Ела тук.
И после... аз бях там, той беше там, преплетени един в друг. Моят Уес. Топлите му устни се залепиха върху моите. Ухание на мента и океан. Господи, как ми липсваше океанът, соленият бриз... Уес ми бе липсвал. Едната му ръка държеше главата ми, а с другата ме притискаше плътно до себе си. Телата ни буквално се удариха, след което се сляха. Единственото, което съществуваше в този миг, бе той и тази магнетична сила, с която наелектризираното ми тяло се бе залепило за неговото. Облизах крайчетата на устните му, той ги разтвори леко и ми позволи да плъзна език.
Безумно.
Перфектно.
Да целуваш Уес, беше най-сензационното усещане на света. Телата ни излъчваха смъртоносно електричество, което ги оформяше в невидима топка, докато тълпата ни буташе във всички посоки. Няколко души ни помолиха да се преместим, но не спряхме, не можехме. Магията се развиваше като спирала и у двама ни. Той ме целуваше така, както целуват във филмите онези мъже, които след войната най-сетне се връщат при любимата жена. Сякаш аз бях целият му свят. Сега и той беше моят свят.
- Мамка му, копеле, разкарай се от нея! - Гласът на Тони разцепи въздуха, секунда преди пръстите му да ме откъснат от Уес. Ръцете ми останаха протегнати напред като на марионетка, която иска да се върне при този, който дърпа конците й.
- Не! Тони, не! - извика Хектор и се мушна между Тони и Уес.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - Уес тръгна напред и буквално помете и Хектор, и мен по пътя си.
- Не, не, Уес! Това е Тони! - притиснах се в гърдите му и се опитах да го възпра.
- Да. И той трябва да си държи ръцете далеч от теб или ще имаме сериозни проблеми - изрева Уес и закова гневните си очи в Тони.
- Така ли? - Тони започна да напира от другата страна, така че ни сплескаха като сандвич.
- Момчета, спрете! Уес, това е клиентът ми Тони. Тони, това е... това е... моят Уес - пищях и се опитвах да надвикам оглушителната музика.
Очите на Тони се присвиха, а Хектор го придърпа назад.
- Бебо, това е нейното момче. Нали се сещаш, разказвах ти за него. Нейният сърфист, който прави филми?
Затворих очи и се опитах да задържа Уес далеч от двамата.
- Твоето момче? Твоят сърфист, който прави филми? - засмя се Уес и ме притегли към себе си. - Така ли си ме представила? - прошепна, доближавайки се до шията ми, което предизвика низ от изумителни усещания по цялото ми тяло. Както вече знаем, уискито бе започнало да си казва думата. Напълно ме бе освободило от цедката на устата ми, така че изрекох, без да се замислям:
- Можех да те представя като господин Чукам като Бог, така ли предпочиташ? - Увих ръце около врата му и се приближих плътно, много плътно.