Той отърка чело в моето.
- О, да, предпочитам, даже много ми харесва. И дори няма да е лошо да го кажеш на всички бъдещи клиенти мъже, с които излизаш, или евентуални гаджета.
Изсумтях по изключително неженствен начин.
- Иска ти се, а?
- Да, адски ми се иска. Сега мога ли да се запозная с приятелите ти? И да съм сигурен, че мускулестият няма да ме намушка така, че да ме държи седмици наред?
- О, да! Момчета, това е моят приятел Уес. Уес, това са Тони и неговият... Хектор.
- Хектор е моят партньор - изрече Тони достатъчно високо, за да го чуят всички около нас.
Не че някой щеше наистина да го чуе или да го познае, но въпреки това беше огромна стъпка в правилната посока. Първо целувката при реката, а сега и това публично изявление? Очите ми се стрелнаха към Хектор. Изразът на лицето му го издаваше, че е изненадан, развълнуван, влюбен. Но пък Хектор винаги гледаше Тони с огромна любов. И това беше една от причините да го харесвам толкова много. Беше лесен за разгадаване и винаги казваше това, което мисли и чувства. Такава откровеност бе неприсъща в средите, в които бях свикнала да се движа.
- Уес, съжалявам, но знаеш как е. Пияници навсякъде. Красива жена и мъжете пускат ръце. Просто я пазех - каза Тони, потупа Уес по гърба и си стиснаха ръцете.
- Оценявам го, наистина. Хубаво е да знам, че има кой да брани моето момиче.
Моето момиче!Каза го, когато бях с него, каза го и сега. Боже, загазвах яко.
- Е, след като си вече тук, ела да пийнем - покани го Тони.
- Нищо против. Ти водиш - Уес направи място на Тони и Хектор да минат пред нас.
Седнахме и Уес придърпа стола ми достатъчно близо, за да може да ме прегърне. Това беше жест, недвусмислено деклариращ право на собственост, и аз не знаех как да реагирам и какво да правя. Уискито в кръвта ми не помагаше, защотоазму позволих, без да се възпротивя, без да кажа нищо.
- За колко време си в Чикаго? - попита Хектор.
- Само тази нощ. Трябва да излетя обратно за Лос Анджелис утре рано сутринта. И след като така и така се оказах тук тази вечер, реших да се видя с Миа. Надявам се да не е проблем?
Надникнах в морскозелените му очи и се изгубих. Устните му бяха огрени от светлините над бара, косата му падаше над челото. Вдигнах ръка, отместих я назад, а той сложи длан върху бузата ми. Без допира му, без усещането, че съм ценена, че означавам нещо за него, през последните два месеца едва бях оцеляла в жестоката суша и чак сега някой ми даваше глътка вода. А аз исках да пия.
Копнеех за много повече от глътка.
- Не, не е проблем. Напротив - отвърнах.
ГЛАВА ДЕВЕТ
Гърбът ми се удари в стената, вратата се затръшна. Устните, ръцете на Уес бяха навсякъде по тялото ми. Навсякъде, където ги исках. Четиримата, вече порядъчно пияни, се бяхме качили в лимузината. Хектор вдигна палец да ми пожелае късмет, преди Тони да го побутне към стаята им. Явно никой нямаше нищо против да вкарам мъж в спалнята си. И дори и да не им харесваше, изобщо не ме интересуваше. Комбинацията от уискито и болката, породена от желанието да го имам, беше толкова силна, че дори и да желаех, не можех да не й обърна внимание.
И ето как се оказах с гръб о стената, прикована от силното тяло на Уес.
- Исусе, колко ми липсваше! - Ръцете му обгърнаха гърдите ми. - Искам те гола. Сега. - Стисна ги, а това изтръгна от мен гърлен стон.
Без никакво колебание се съблякох и захвърлих дрехата на пода. Уес дърпаше копчетата на джинсите ми. Преди да успея да ги събуя, ръката му вече беше там. Пръстите му обхождаха всяка извивка и се топяха във влагата ми. Езикът му се плъзна между гърдите ми, после нагоре по шията. Спря се чак зад ухото ми и го захапа леко.
- Обичам да те усещам. Обичам начина, по който тялото ти отговаря на докосването ми. А това само доказва, че независимо от всичко, което говориш, ти ме искаш.
С тези думи плъзна пръст в мен, а веднага след това още един. Толкова хубаво! Главата ми се отпусна назад и се удари в стената.
- Никога не съм отричала, че те искам - признах, останала без дъх.
- Но се опитваш. - Притисна ръката си по-дълбоко и пръстите му нацелиха онова местенце в дъното. Палецът му се движеше по клитора ми, а аз летях в пълна забрава.
Прав беше. Бях се опитвала да отрека колко силно ми действа присъствието му. Налагаше се да не признавам. Така поддържах дистанцията между нас, но не и сега. В този момент не можех нищо да отричам.
- Нуждая се от теб! - прошепнах.
- Била ли си с друг след мен?
- Уес! - предупредих го. Това не беше разговор, който смятах да водя, докато ръката му е между краката ми, потопена във влага и желание. Той ме целуна, зарови езика си дълбоко в устата ми и после се отдръпна назад.