Изгубих контрол. От оргазма тялото ми се тресеше. Мускулите на влагалището ми се стегнаха около пениса му, докато той свършваше с нечовешки вик. Зъбите му се впиваха в кожата между рамото и шията ми. Искриците, възпламенени от болката, се пръснаха в мен и сякаш добавиха керосин към вече избухналия пожар.
И той продължи да предизвиква оргазъм след оргазъм, а аз престанах да броя колко пъти успя да ме изстреля до върха на забравата и обратно.
Знаех само, че когато спря да ме чука, водата беше леденостудена и двамата треперехме. Уес разтри отпуснатото ми тяло със студената вода и когато станах, ме покри с кърпа, а аз се облегнах на него. Не можех да направя нищо повече. Беше ме чукал, докато ми вземе ума, докато не загубих дар слово. Мозъкът ми не изпращаше сигнали към краката и ръцете. Всичко в мен просто бе спряло да функционира.
Уес ме вдигна и ме извади изпод душа, но преди това ме изсуши. После издърпа завивките, сложи ме да легна и се сгуши до мен. Тялото му се моделира като пластилин спрямо моето. Влагата от душа се плъзгаше между нас по божествен начин, но никога нямаше да призная колко ми харесва. Той въздъхна във врата ми.
- Не желая да те напускам утре.
Затворих очи и придърпах ръцете му около голите си гърди. Дланите му бяха до устните ми. Целунах пръстите му.
- Трябва да заминеш - прошепнах, но знаех че искам да си иде толкова силно, колкото и ми се щеше да остане.
- Наясно съм - в тона му долових замисленост, но не звучеше колебливо.
Исках да е сигурен, че тази наша среща е важна за мен. Че всеки път с него беше нещо специално.
- О, Миа, няма да ти позволя да ни отнемеш това.
- Не желая и да го правя. Надявам се през следващите девет месеца да ми напомняш какво би могло да бъде.
Притиснах ръката му до бузата си и се опитах да увековеча за себе си какво е усещането да бъде до мен. Да го заключа в спомените си и да го отключвам всеки път, когато желая да бъда с него.
- Никога няма да спра да ти напомням какво можеш да имаш. Какво те чака в бъдещето.
С тези негови думи, свита като какавида в топлата му прегръдка, се плъзнах в света на сънищата.
* * * *
Слънцето се изливаше през отворените щори и ме измъкна от най-красивия сън - как с Уес караме сърф. Разбира се, във виденията си бях експерт, докато в реалността - съвсем начинаеща. Трябваше да се върна в океана и да се упражнявам, за да мога някога да постигна този професионализъм, с който карах сърфа в съня си.
Бавно плъзнах крак назад, но не усетих нищо. Само хладните чаршафи. Подскочих, изплашена, и се огледах.
Нямаше го. Беше си тръгнал.
Имаше само лека вдлъбнатина във възглавницата и бележка на бюрото.
Миа, вчера беше нощ за милиони. Не, забрави това, беше безценна нощ. Да бъда с теб е като да се кача на най-високата вълна в океана и да се плъзгам по нея до безкрая. Това е адреналин, страх и екстаз в едно. Ти ме промени, Миа. Вече не мога да отрека, че перфектната жена съществува, защото аз я познавам, правих любов с нея и я обожавах по единствения начин, по който мога. След като не ми даваш друг избор, ще остана твой приятел през следващите девет месеца, но винаги ще ти напомням за това, което може да бъде занапред. Девет месеца.
До следващия път ще мисля за теб. Ще ти се обадя скоро.
Когато си готова, имаш ключа.
Помни ме.
Твоят сърфист, който прави филми,
~Уес
Притиснах писмото до голите си гърди и плаках. За Уес, за себе си, за това, което можеше да бъде. За това, което се надявах да имам един ден. Ако не го открадне някоя друга красива жена. Но въпреки всичко трябваше да го оставя да живее живота си, докато аз продължавам напред, предприела своето пътешествие. Всичко, от което се нуждаех, за да оцелея през следващите девет месеца, бе да знам, че означавам много за Уес, че иска да го помня, че се надява да се върна при него.
Ho както насърчих него самия да продължи живота си, аз също щях да живея. Не можех да позволя на чувствата си към него да се намесят в това, което правя, или в трупането на опит и изживявания, които си обещах. Нямах никаква представа къде щеше да ме отведе съдбата ми през следващите месеци. И колкото и да ми се щеше да загърбя предпазливостта, да позволя на Уес да плати дълга на баща ми и да се втурна към него, знаех, че трябва да се справя сама. Тази година беше времето, когато щях да реша какъв искам да бъде животът ми оттук занапред. Какво искам завинаги. Може би това беше Уес. Може би не. Може би Калифорния, може би Тамбукту. Колкото и силно сърцето ми да желаеше да хукна към него, бях взела решение и нямаше да отстъпя. През следващите девет месеца щях да живея живота си така, както искам, и да спася баща си от него самия.