И щях да помня Уес, времето и миговете, прекарани с него, нашето приятелство и онова, което съществува помежду ни, когато сме заедно. Алек ме научи на това и подобно на него аз обичах Уес. По моя си начин.
И ако е писано, след девет месеца това можеше да се окаже любов. От онази любов „винаги и завинаги“.
Но не и днес.
ГЛАВА ДЕСЕТ
Тази вечер беше голямото събитие, тържеството, посветено на откриването на новия филиал за замразени продукти на „Фазано“. Прочути готвачи, медии, собственици на ресторанти, инвеститори и целият клан Фазано щяха да се съберат и да празнуват в местния ресторант, държан от фамилията. Чух, че няколко издатели на готварски книги и няколко телевизии ще присъстват и ще говорят с Тони за перспективите да се направи телевизионно предаване, също и за издаване на книга с рецептите на Мама Мона. Всичко беше толкова вълнуващо и в същото време плашещо.
На това събитие се очакваше Тони да обяви връзката си с мен като негова годеница. Предупредих го, че медиите може да извадят на бял свят клюки, свързани мен, след като ме бяха видели с две други знаменитости през последните два месеца, но той ме убеди, че всичко ще е наред и че нещата са под пълен контрол. Ето моя превод на последното: нищо не беше наред, лайното щеше да цопне право във вентилатора и аз щях да съм най-близкостоящата до него.
Анджелина ми каза, че целият ресторант е превърнат в една отворена голяма площ. Всички маси били преместени в отсрещния склад, а на тяхно място - сложени високи коктейлни масички. Имало и табелка, която информирала, че ресторантът е затворен за клиенти за вечерта и че ще щял да отвори на другия ден.
Независимо от всичко, което предстоеше да се случи, това беше последната ми вечер с момчетата и исках да й се насладя. Просто се надявах да имаме тази възможност.
Тони се държа ужасно странно през цялата седмица. Всеки път, когато влизах в стаята, той подскачаше, губеше мисълта си, спираше по средата на изречението и прекарваше прекалено много време в офиса си. Това не се отразяваше добре и на Хектор, който постоянно изглеждаше напълно изгубен. Да, на Свети Патрик изкарахме жестоко и, разбира се, на другия ден ме въртяха на шиш заради Уес, но след това всичко затихна и обстановката стана нажежена. Тони влизаше и доста често пак изчезваше нанякъде, прекарвайки съвсем малко време с Хектор и мен. Държеше се така, сякаш пази от нас някаква голяма тайна. И именно тази мистериозност плашеше Хектор най-много. Каза ми, че през всички тези години не са имали тайни един от друг. Анджи убеди Хектор, че с бизнес делата всичко е наред и че Тони бил поел здраво юздите, по-добре от всеки друг път. Идвал на работа рано, тръгвал си късно. Анджи потвърди, че бил много зает в офиса и нямало друг мъж. Просто бил прекалено ангажиран с бизнеса на семейството.
Очакваше се „Фазано“ да се превърне от място, където хората отиват да се хранят, в продукт, който щеше да присъства във всяко домакинство, във всеки супермаркет в цялата страна, а не само в хиляда и двеста ресторанта. Това определено имаше цена и тя беше следната: стрес и напрежение.
Хектор се съгласи да даде малко лично пространство на Тони и прекара седмицата с мен. Той си спазваше работното време от девет до пет, не закъсняваше като Тони. Вечер ходехме на кино, играехме на игри, пиехме не съвсем полезни за здравето количества вино. Тяхната история беше толкова красива и забавна. С Хектор бяхме станали най-добри приятели. Той щеше да е от хората, които никога нямаше да излязат от живота ми. Като Жин, Мади, Алек и Уес. Човек, на когото винаги щях да разчитам. Групата от близки и приятели се разрастваше и бях много щастлива, че успях да прибавя и Хектор към нея. Тони и сестра му Анджелина също. Колкото и да беше зает с работата си, с Тони преживяхме своите хубави мигове. Дълбоко го ценях като личност. Мъж на тридесет и една, с прекалено голям товар на плещите си в лично и в професионално отношение. Възхищавах се на амбицията му, на желанието му да направи всички щастливи. Освен себе си и човека, който означаваше най-много за него - Хектор. Този, който все така го подкрепяше по всички възможни начини.
- Да се жертваш за някого в такива тежки времена... Това правиш, когато обичаш - беше ми казал Хектор. - Поставяш техните потребности над своите и един ден те ще сторят същото за теб.
И когато ги гледах един до друг, дори и през тези крайно напрегнати дни, виждах само любов, състрадание и доверие. Бяха решени да минат заедно през това трудно и за двамата време и после пак да стъпят на твърда почва, на която да бъдат щастливи. Молех се да успеят. Не исках да съм свидетел как губят нещо толкова красиво.