Докато си събирах багажа, телефонът ми звънна.
- Ало?
- Добро утро, кукличке. Готова ли си да напуснеш Града на ветровете? - Спокойният глас на леля Мили стигна до мен по линията.
- Не съвсем. Тук ми хареса. Тони и Хектор са страхотни мъже!
- Тони и...какво?Кой е Хектор?
- Хектор е партньорът на Тони.
- Антъни Фазано е гей? Онзи огромен боксьор с хубавото тяло?
- Същият - усмихнах се и кимнах.
Леля Мили беше като феята на сексапилните мъже. Тя зацъка с език.
- Прекалено красив е, за да е истински? Още щом видях портфолиото му, разбрах, че нещо не е наред. Изглежда няма да получиш допълнителния си бонус този месец?
- Винаги ли се притесняваш за парите? - засмях се.
- Парите управляват света, кукличке. И ти го знаеш по-добре от всеки друг. И като стана дума за пари, току-що ти пратих информацията за новия ти клиент. О, много ще ти хареса. Точно по твоята част.
- Така ли? И защо си толкова сигурна?
- Е, заминаваш за Бостън, Масачузетс.
- Никога не съм ходила Бостън. И защо ще съм доволна?
Та там нямаше нищо, ако не броим най-великия бейзболен отбор в света.
- Момчета, бейзбол и бира - засмя се леля.
- Три любими неща - възкликнах и дори вече подскачах от радост.
Обичах да гледам бейзбол. Това беше едно от малкото неща, които правехме с татко. Макар и пиян, винаги следеше мачовете. „Ред Сокс“ ни бяха любимият отбор. В началото, понеже ми харесваше, че на логото им има чорапи, но предимно защото татко им беше фен и това ни сближаваше. Поне едно нещо да ни обедини в онзи кошмар. И като десетгодишно дете без майка правех всичко по силите си, за да изградя някакви отношения с другия си родител. Единственият, който беше до мен.
- Да, и става дори още по-хубаво.
- Сериозно? Не е възможно! - обърнах се и се настаних на леглото.
- Напротив, възможно е, но искам да седнеш преди това.
- Току-що го направих.
- Ще бъдеш ескорт на най-новата звезда на „Ред Сокс“, Мейсън Мърфи.
- Шегуваш ли се! Не мога да повярвам! Чувала съм за него. За момента той е с най-висок резултат от отбелязани точки за годината.
Мили се засмя.
- Да, и никак не е лошо, че е красавец. Младото ирландче е на твоите години, високо и изваяно, като че само с една цел - да задоволи една жена.
Спомних си последния мач, който гледах. Мили беше напълно права. Възможно е да съм превъртяла диска няколко...достапъти, за да се насладя на стегнатия му задник, напъхан в бели тесни панталони.
- Това е изумително! Но защо му е ескорт?
- Прозвуча ми като нещо от сорта, че когато имал жена до себе си, било добре за имиджа му. Изглеждал по-сериозен и отдаден на отбора. Агентът му счита, че ако се появи с приятелка през първия месец от сезона, това ще му повдигне самочувствието и ще свали голяма част от напрежението, ще покаже на рекламодателите, че е истински мъж, готов да се обвърже сериозно.
Това последното не ми хареса.
- Както и да е. Много се вълнувам! Ще бъде един прекрасен месец! Изпрати ми подробностите за полетите и така нататък. Ще кацна рано, за да мога да мина през всички разкрасяващи процедури.
- Ще ти запазя хотел, където ще отседнеш през първите три дни, преди да се представиш на господин Мърфи. В хотела ще има салон и спа център, така че ще свършиш всичко на място. Разполагаш и с малко време да останеш сама и да си избистриш ума преди поредната голяма игра.
- Ха-ха. Много смешно. Звучи добре. Благодаря ти, лельо Мили.
- Всичко за теб, кукличке.
- Чао.
* * * *
- Изглеждаш ослепителна, Миа. - Тони ме придърпа до себе си, когато с Хектор пристигнахме в ресторанта.
Хектор застина до мен. Тревогата сякаш се изливаше от тялото му на мощни вълни.
- Благодаря. Липсваше ни днес - изрекох с интонация, която да му подскаже, че наистинание липсвал целия ден.
Тони облиза устни и погледна към Хектор. Не, не го погледна, а обходи с очи всеки милиметър от тялото и лицето на латиноамериканеца. Както е при хората, които истински обичат човека, когото наблюдават, погледът му беше напрегнат, настоятелен. Хектор сведе очи надолу и огромна усмивка се разля по красивата му физиономия.
- Хектор - изрече тихичко Тони. -Съвършен си, Папи- прошепна така, че само тримата да чуем.
- Толкова си красив, че чак ме боли да те гледам - каза Хектор на Тони, потупа го по гърба и го придърпа в мъжка прегръдка.
Те останаха така може би секунда или две повече, отколкото бе прието, но не толкова дълго, че да предизвикат подозрения у преминаващите край нас гости. Мона Фазано ни шпионираше от другия край на заведението. Имаше нещо различно в начина, по който се приближи към мен. Бе студена, много по-студена от първия път, когато се видяхме. Прегърна ме, но не беше от сърце. После направи същото и с Хектор. Той свъси вежди и ме погледна учудено през рамо, но аз разбирах точно колкото и той. С Мона Фазано човек никога не знаеше какво да очаква. Тази жена беше истинска мистерия.