* * * *
Господин Чанинг се появи, като кратко почука на вратата ми и без да дочака отговор, направо влезе. Забележка към себе си: никога не се събличай, преди да заключиш вратата, освен ако не държиш да изнесеш пред собственика на имението едно истинско пийпшоу. Макар нещо да ми подсказа, че той не би имал нищо против, ако се съдеше по начина, по който очите му минаха не един, а два пъти по тялото ми. От горе до долу. Ако това изобщо можеше да е някакъв индикатор.
Гледката, разкриваща се в другата част на стаята, не беше никак зле. Изглеждашевкусенв черния си, майсторски ушит по поръчка, костюм. Снежнобяла риза, леко разтворена яка, под която се виждаше участък особено привлекателна плът.
Вдигна трите вратовръзки, които носеше, и прецени тоалета ми. Бях облякла коктейлна рокля с цвят на патладжан. Презрамките, които се връзваха на врата, представляваха нанизи от мъниста. Спускаха се и падаха върху двете парчета плат, покриващи гърдите ми, като процепът между тях оставаше максимално отворен. Материята, обшита с мъниста и камъни, така се прекръстосваше над ребрата, че голата ми кожа около кръста беше на показ. Никога не бях обличала нещо толкова секси, толкова скъпо и елегантно. Чувствах се като Елизабет Тейлър в една от рекламите й на диаманти. Надолу роклята падаше под формата на буквата А и свършваше скромно, с почти консервативна линия точно до коляното. Въпреки че гърдите ми са по-големи, дрехата не позволяваше сутиен заради голия гръб, но двете палави „балончета“ бяха отлично закрепени отвътре благодарение на подплатата.
За пръв път от много, много време изглеждах и се чувствах красива.
- Уау - това бе всичко, което каза Уес. Хубавото му лице, с подчертани от слънцето и вятъра черти, издаваше неподправено възхищение. После вдигна трите вратовръзки и попита: - Коя? - Въпросът прозвуча сподавено. Той преглътна и си прочисти гърлото.
Усмихнах се. Наслаждавах се на всяка секунда от ефекта на изненадата, която предизвиквах в това доста странно и диво момче. Можеше и да изглеждам лошо момиче, което прекосява пътищата на живота си на мотор, но знаех как да се прицелвам точно и как да изкарам добри пари.
Вратовръзките бяха хубави. Едната пасваше на тоалета ми по-добре от останалите две, но вместо да ги взема от ръката му, аз допрях пръсти до яката му, придвижих длан по реверите на сакото и казах:
- Повече ми харесва без вратовръзка. Изглеждаш много секси.
Нямаше причина да не съм откровена. Та той наистина беше секси. Устните му се извиха в съблазнителна усмивка. Беше ужасно трудно да я пренебрегна. Захапах устна. Дантелата на бикините ми беше мокра. Мамка му, ако моментално не престанеше да се докарва толкова добре, щях да го налазя. Сетих се за напомнянето на Жинел тази сутрин, че не съм правила секс от месеци. Не ме бе докосвал мъж от... откровено казано... поне година. След Блейн ми беше дошло до гуша от мъже. Рекох си, че мога да живея като монахиня, стига вибраторът да ми е под ръка и да имам на разположение достатъчно готово тесто за курабийки.
Сега, изправена лице в лице с този мъж, не бях убедена, че да загърбя сексуалния живот, бе умно решение. На този етап бях готова да съборя Секси сърфиста в кревата.
- Това няма да се хареса на майка ми - изрече той, хвана ме за китките и ме притисна към себе си. Заклатих се на високите токове, от които ми се завиваше свят. И като се има предвид, че това бе изборът на личния му стилист!
Препънах се и се ударих право в гърдите му. Дланите ми се залепиха за твърдата стена от мускули, която можех да усетя дори през костюма. Докато вдигна поглед към него, той вече свеждаше глава към мен.
- Винаги ли правиш това, което майка ти ти казва? -попитах предизвикателно.
Той се засмя. Очите му бяха с цвета на детелина. Можех с дни да гледам тази тревиста зеленина и да се чувствам като притежател на изключително ценна награда.
- Не, но събитието е организирано от нея. Обичам да съм добро момче, когато случаят го налага и когато ми изнася. - Наведе се към шията ми и вдиша дълбоко. - Исусе, миришеш на слънчева светлина и летен бриз. - Устните му бавно се плъзнаха по брадичката ми. По тялото ми премина вълна от толкова силна топлина и изгарящо ме желание, че чак пръстите на краката ми се свиха. - И си красива. Не, много повече от красива. - Пак целуна ъгълчето на устата ми, но устните му почти не ме докоснаха.
Едва не изръмжах от недоволство, но си помислих, че е част от играта. А той беше много добър в това, с което се бяхме захванали. Изкуството на съблазняването очевидно беше една от насладите в живота му. И на този етап аз гласувах с две ръце за тази игра.
- Май трябва да тръгваме - отбелязах предупредително.