- Сине, има хора, с които трябва да поговориш по работа. Реших, че ще издадем книгата с рецептите. Нека се свържем с онези, които са в позиция да превърнат това в реалност.
Тони се засмя и аз и Хектор се зарадвахме, че най-сетне на лицето му се появи усмивка. Беше толкова стресиран цяла седмица, че за пръв път тази вечер започваше да прилича на себе си. Някак удобно в кожата си.
- Добре. Миа, връщам се след малко.
Мона изгледа мен, после и Хектор, въздъхна, поклати недоволно глава и се отдалечи, като си говореше нещо под носа.
- Какво й става? - попитах.
- Не е в настроение - отвърна Тони.
- Това е очевидно. Искаш ли да споделиш?
- Не съвсем. След малко всичко ще стане обществено достояние. Вие двамата си вземете за пиене и се разходете сред хората. Отпред има места, запазени специално за вас. И ви моля да бъдете там, когато започнат изказванията. Мога ли да разчитам? Обещайте ми, че ще бъдете редом със семейството.
Гласът на Хектор беше много, много тих, когато се наведе към ухото на Тони и изрече:
- Бебо, всичко, което пожелаеш и което е необходимо тази вечер. Аз ще съм до теб.
- И завинаги? - попита заговорнически Тони.
Нещо не беше наред, цялата тази вечер бе суперстранна. Започвах сериозно да се притеснявам. Но от друга страна, Тони се държеше по-ведро и по-спокойно от всеки друг път. Дали защото предстоеше да оповести брака си пред всички? Или заради разрастването на бизнеса? Или пък заради издаването на книгата с рецепти? Всичко това обаче бе свързано с работа, с повече стрес и наличие на много по-малко свободно време. Затова ми намирисваше. Тони се държеше така, сякаш животът е шампанско и ягоди. А и майка му, която очевидно бе ядосана на мен и Хектор?
- Винаги, знаеш го - обеща Хектор. - Ще бъдем отпред. Сега отивай да си вършиш работата. И знай... толкова се гордея с теб!
Тони протегна ръка и погали дланта на Хектор. Няколко души уловиха момента, но преди да изрека каквото и да било, двамата се отдръпнаха един от друг.
- Тони се държи странно, нали? - попитах Хектор, докато Тони се приближаваше към група хора, пременени в костюми и красиви вечерни рокли.
- Да, със сигурност става нещо, но не е споделил с мен. Това не ме изненадва. Обикновено Тони сам се справя с демоните си и чак после ми излага фактите. Казва точно преди да предприеме нещо и много след като е решил. Така че, каквото и да е, той се чувства добре и го приема леко. Може би е заел определена позиция във връзка с бизнеса си, която ще му даде възможност да отстоява себе си. Предишния Тони.
- И да те докосне пред очите на другите е в стила на предишния Тони? Майка му пък ни мята убийствени погледи?
- Да, не е нормално. Но няма какво да направим по въпроса, освен да чакаме. Да си вземем нещо за пиене, да намерим Анджи и да разберем какво става.
През следващите тридесет минути пихме шампанско и говорихме с другите членове на семейството. Като цяло се забавлявахме. В един момент от високоговорителя се разнесе глас:
- Моля за внимание, нека всички да се съберат около подиума - каза Тони в микрофона, качен на платформата.
- Време е - прошепна Хектор и ме поведе към мястото, където се бе събрала цялата фамилия.
Тони бе облечен в строг сив костюм. Тялото му буквално не се побираше на малкия подиум, микрофонът потъваше в дланите му. Присъстващите замлъкнаха и зачакаха той да продължи. Всички очи бяха вперени в него.
- Искам да отправя сърдечни благодарности към всички, които сте тук. Разрастването на марката с името „Фазано“, което ще стане възможно благодарение на новото предприятие за замразени храни, беше мечта на баща ми Джоузеф Фазано. Той управляваше тази компания честно, справедливо, с гордост и лоялност към клиентите. Майка ми, сестрите ми и аз, с помощта на цялата фамилия, ще продължим постигнатото от него посредством това начинание, като гарантираме високо качество на продуктите си, добри цени и достъпност за всяко домакинство. Това винаги е било наш основен приоритет. - Хората започнаха да ръкопляскат, чуха се няколко подсвирквания. - Благодаря. Фирмата обмисля да предприеме и други важни стъпки. Първата е издаването на книга с готварските рецепти на Мама. - Бурни аплодисменти. - Другото начинание е телевизионното кулинарно шоу „Кулинарните приключения на Фазано“, в което ще участваме майка ми, сестрите ми, аз, както и човекът, който споделя живота ми, моята сродна душа. - Виковете, ръкоплясканията и възторжените крясъци удавиха моето изумление и това на Хектор, което намери външен израз под формата на хълцане, породено от ужас. Какво искаше да каже, по дяволите? Каква сродна душа? Нямаше начин да ме накара да остана да му помагам и да се потя заради удоволствието на американските зрители. - И така, стигаме до най-важното за тази вечер съобщение. Всички сте научили по служебни канали, но сега ще го чуете лично от мен. Искам да ви представя човека, когото обичам най-много на този свят. Човекът, който беше с мен по време на всички изпитания, пред които съдбата ме изправи, и който никога не ме остави. Човекът, който винаги бе моя опора. Моят спътник в живота. Моята голяма любов. Ако той ме приеме.