Акотойме приеме? О, мамка му, о, мамка му. Исусе Христе и Пресвета дево. Очите на Хектор се бяха разширили и налели със сълзи. Сякаш щяха да изскочат, когато Тони подаде ръка и продължи:
- Хектор Чавес. Обичам те. Винаги ще те обичам. Искам да прекарам остатъка от живота си, обичайки само теб. Този бизнес, фамилното ми име не означават нищо, ако не мога да ги споделя с теб. - И тогава Тони слезе от подиума, клекна пред Хектор, извади една алена кутийка от джоба си и я отвори. В нея имаше нежна тънка златна халка. - Бъди мой завинаги. Омъжи се за мен. Законно. Вземи името ми. Изгради семейство с мен.
В залата беше настанала мъртвешка тишина. Не се чуваше дори дихание.
- Вдигни се - каза Хектор и издърпа Тони нагоре. - Моят мъж не пада на колене пред никого. Той е гордо изправен, както и аз стоя изправен заради него. За мен ще бъде чест да сключа брак с теб и да приема фамилното ти име.
На устните на Тони се появи най-красивата усмивка. Обърна Хектор с лице към всички и на секундата защракаха стотици апарати. Като полудели. Шумът беше невъобразим, но най-накрая хората започнаха полека-лека да осъзнават думите, които бяха чули. Антъни Фазано, боксьор, бизнесмен, човек на семейната чест и традиции, бе признал пред всички любовта си към най-близкия си приятел, беше го помолил да сключат брак и да имат деца.
По дяволите! Това беше епично.
Аз стоях и наблюдавах лицата на всички от фамилията. Вляво беше Джованна. До нея съпругът й.
- Джованна, приемаш ли Хектор за мой годеник и спътник в живота?
Тя се усмихна широко и отвърна:
- Да. - Гласът й беше леко дрезгав, но знаех, че е заради емоцията.
- Изабела, приемаш ли Хектор за мой годеник и спътник в живота?
- Да. Винаги съм го приемала. И съм толкова щастлива за теб! Толкова щастлива! - Тя се обърна, зарови глава в шията на мъжа си и започна да хълца.
- София...
Дори не се наложи да довърши.
- Най-накрая да си го кажеш! - извика тя и всички се засмяха.
Тони притискаше Хектор в обятията си, а по карамелената кожа на латиноамериканеца се стичаха сълзи.
- Анджи приемаш ли Хектор за мой годеник и спътник в живота?
Вместо да отговори, тя скочи на платформата и прегърна и двамата.
- Обичам ви. Обичам ви - не спираше да говори и да ги целува. По устата. Лудите италианци и това мляскане по устата.
И после им прошепна нещо. Тони се отдръпна шокиран, очите и на двамата щяха да изскочат. Секунда след това вече бе на колене пред сестра си и целуваше корема й с разперена върху него длан. Усмивката му подсказа на всички каква бе тайната на Анджи.
Погледнах Мона Фазано, която наблюдаваше децата си. По лицето й се изливаха сълзи, сякаш някой бе пуснал кран.
- Сестра ми очаква бебе. От години опитват и най-сетне ще си имат бебе! - извика Тони, за да го чуят всички.
До един хората в заведението пляскаха и се радваха с тях. Анджи скочи от сцената, спусна се към мъжа си Роко и се метна в ръцете му. Той я хвана, вдигна я и я завъртя във въздуха.
- Мама - изрече Тони в микрофона. - Можем ли да се надяваме на благословията ти Хектор да стане официален член на семейството? Знам, че искаше да се задомя с добро момиче с католическо възпитание и да ти народим внуци, но това няма да ме направи щастлив. С Хектор ще имаме деца. С помощта на сурогатна майка. Вече сме го обсъждали. - Хектор кимаше като обезумял. - Осъзнавам, че ти е много трудно да го приемеш. Още след разговора ни тази седмица ти беше наясно, че това ще се случи. Винаги е бил само Хектор, Мама.
Мона кимна и сложи ръце върху устата си. От хълцанията й дребното й тяло се разлюля. Тони слезе от подиума, Хектор бе плътно до него.
- Обичам те, Мама. Но обичам и Хектор. Той е моето бъдеще. Не мога да се преструвам повече. Не възнамерявам да продължа напред, следвайки нечии чужди правила, нито да жертвам своя живот и най-вече този на Хектор и неговото щастие. Не е правилно.