Уес се усмихна, хвана ме за ръката и ме изведе от стаята. Едва успях да си взема чантата, разбира се в тон с тоалета, в която бяха телефонът ми, червилото и документ за самоличност.
Когато стигнахме до вратата, госпожа Крофт вече чакаше с цяла купчина кърпички за костюма му. Огледа роклята ми, избра подходящата и се засуети да я напъха по правилния начин в плиткия джоб на сакото.
- Готово - отсече след малко и прокара ръка да я приглади. - Изглеждаш прекрасно, синко. - Очите й грееха, ярки и пълни с вълнение, все едно подготвяше собствения си син за абитуриентски бал. Странно. Реших да не споменавам колко необичайно ми се стори всичко това. Той сложи вратовръзките в чевръстите й ръце.
- Благодаря, Джуди. - Наведе се и целуна набръчканата й буза. После се обърна да ме погледне и пак отправи очи към своята прислужница-наклонена - черта-готвачка-наклонена - черта-икономка. Не бях съвсем сигурна каква точно беше.
- Роклята е прекрасна - рече тя.
Той й благодари и ме поведе към лимузината, която чакаше отпред.
Джуди бе купила дрехите? Всичките ми по-нататъшни размишления приключиха при вида на колата. Ченето ми буквално увисна и дълго време остана така. Беше дълга, простираше се огромна. Никога не бях виждала такова нещо. Никога не се бях качвала в лимузина, но когато приближихме колата, Уес се обърна да ме погледне и се усмихна някак странно.
- Возила ли си се в лимузина? - попита определено развеселен от реакцията ми.
Изправих рамене и закрачих напред, сякаш се бях качвала в такива коли поне милион пъти.
- Разбира се - отвърнах и отворих вратата. Той покри устата си с длан и ме стисна за лакътя. Сгърчих се от неудобство, но все още не разбирах какво смешно има.
- Тогава защо се опитваш да седнеш до шофьора? -посочи вратата, която бях открехнала.
Надникнах и видях волана. Съвзех се по възможно най-бързия начин, изправих се и придобих правилната стойка. Забелязах мъж в черна униформа, който държеше задната врата отворена и чакаше да се качатам.
-Много добре знам. Просто се канех да попитам шофьора къде отиваме - тръгнах към задната врата с пламнали бузи.
- Разбира се. Не съм си и помислил друго. - Той сложи ръка над дупето ми и ми помогна да се кача, но продължаваше да се смее тихичко.
Когато се настанихме, ми предложи чаша шампанско, която приех с готовност.
- Благодаря. - Уес се усмихна, наля една и за себе си и се чукнахме. - Какъв е тостът?
- Какво ще кажеш да пием за това да бъдем приятели? - ухили се широко и постави топлата си длан на бедрото ми, не съвсем подобаващо за двама приятели. И така ми беше хубаво. - Добри приятели? - допълни и погледът му се стрелна към устните ми, които бях захапала.
- Приятели с екстри - предложих, повдигнах вежда, за да постигна максимален ефект, и кръстосах крака. Ръката му се качи още по-нагоре, а пръстите му минаха като мека четка по голата ми кожа. Нажеженият му поглед беше фокусиран върху мен, тялото ми бе горещо и страстно.
- Господи, надявам се да е така - прошепна и се наклони още повече към мен.
За да набия спирачка на плановете му и най-вече, за да запазя самообладание, веднага вдигнах високата чаша с шампанско и жадно отпих от пенливата напитка. Уес се облегна, изпъшка недоволно и намести пениса си в панталоните. Жестът не беше никак деликатен. Засмях се, той ми метна няколко унищожителни погледа, но накрая поклати глава и се усмихна.
Да, тази игра на котка и мишка определено щеше да ми хареса, макар че в момента не бях сигурна кой е котката и кой мишката. Но ми беше прекалено забавно, за да ме е грижа.
Пристигнахме пред красиво имение в Малибу Хилс, недалеч от къщата на Уес. Докато се качвахме по стълбите, виждах как хората зад прозорците се движат и разговарят оживено. Всички бяха облечени в перфектни вечерни тоалети и носеха питиета. Повечето от жените бяха на моите години, което ми се стори странно, понеже мъжете бяха доста по-стари.
- С какво се занимаваш? - прошепнах, докато ме водеше към бара. Едва сега осъзнах, че зная прекалено малко за задачата си тази вечер. По принцип нямах почти никаква информация за него. Бях осведомена само, че трябва да държа холивудските хиени настрана.
- Пиша сценарии - отвърна някак между другото, докато чакахме барманът да дойде при нас. Стори ми се странно да имаш цял самостоятелен бар в къщата си, но пък това помещение бе с размерите на бална зала. Така че може би не беше кой знае колко необичайно.
От таваните висяха огромни полилеи, а от прозорците, образуващи стена, се разкриваше гледка към океана - като в къщата на Уес, но някак в по-голяма степен панорамна. Тези хора бяха нечувано заможни, за разлика от Уес, който беше просто много, много богат.