Выбрать главу

Той ми подаде още една чаша шампанско.

- Искаш да кажеш сценарии... като за пиеси? - попитах, докато се оглеждах наоколо. Моментално забелязах група млади момичета, облечени скъпо и подходящо за случая, готови да се метнат върху жертвата. Всички зяпаха него. В очите им буквално можех да различа символа за долар.

- По-скоро за филми.

- Ха! Дали съм чувала за някой от тях? - обърнах се към него с усмивка.

- Вероятно - изкиска се леко и закачливо и отпи от напитката с кехлибарен цвят, сипана в коктейлна чаша. Можех от километри да подуша миризмата на уиски, която обаче в никакъв случай не бе свързана с хубави спомени. Тялото ми леко се сгърчи от неприятното усещане и аз веднага погледнах накацалите покрай стените лешояди.

Уес сложи ръка на голото ми рамо. Очите му бяха присвити и изразяваха несигурност.

- Какво има?

Поех си дълбоко дъх и потиснах гнева, който изпитвах към баща си, пиянството му, страстта му към комара, която ни докара такъв проблем. Поклатих глава.

- Нищо.

Той повдигна брадичката ми с пръст и ме погледна в очите.

- Не е „нищо“. И няма да питам втори път - в тона му имаше закана.

Свих безразлично рамене.

- Мразя миризмата на уиски. Не е проблем, наистина. - Изправих гръб и леко се освободих от стисналата ме ръка. Той остави чашата на бара и махна към бармана.

- Сменям поръчката. Джин с тоник - каза и мъжът веднага кимна.

- Не беше нужно да го правиш - започнах, но той ме прекъсна, като вдигна ръка до бузата ми, обгърна я като в шушулка и нежно прокара палец по долната ми устна. Стисна я леко и аз силно закопнях да притисна езика си към пръста му и да опитам вкуса му. Но не го сторих - страхувах се какво ли ще направи и какво ще си помисли.

- Сега да идем да те представя на майка ми.

С огромни усилия, все едно бях понесла мамут на плещите си, тръгнах след него, но единственото ми желание беше да хукна към онези двойни врати и да бягам, да бягам към океана, където веднага да се удавя. Какво, по дяволите, правех на подобно парти, с всички тези скъпо облечени хора, хванала под ръка мъж, който пише сценарии за филми и има повече пари, отколкото някога щях да видя през живота си? Та аз бях дъщеря на комарджия от Лас Вегас. Майка ми ме беше зарязала на прекалено крехка възраст. Едва наскоро бях започнала да градя някаква кариера в киното, след като бях опитала редица длъжности, предимно като сервитьорка.

Уес ме поведе през тълпата от хора. Долавях разговори на какви ли не теми - за екзотични екскурзии, кой кой е в Холивуд, за последните филми, коя корпорация какво била направила. Буквално се давех в това море от информация. Мъжете ме гледаха одобрително. Жените им - не чак толкова. Очевидно според последните модни тенденции на почит бяха нацупените устни и анорексията, а аз не можех да се похваля с нито едно от двете. Освен това роклята ми не оставяше много на въображението.

Промушихме се до задната част на помещението, където имаше черни столове с високи облегалки и големи библиотеки, опасващи стените. Една жена към петдесет и нещо бе застанала до мъж, който много приличаше на Уес. Беше висок и рус като него, но този джентълмен в сив костюм, който беше в деликатен унисон с бледорозовата рокля на жена му, имаше тяло на футболист полузащитник. Докато Уес беше висок и строен, с типична за плувец и сърфист фигура.

- Майко, татко - изрече Уес, когато се доближихме до тях.

Жената имаше руса, почти бяла коса и изумителни сини очи. Устните й бяха сочни като тези на сина й, покрити с пласт светлолилаво червило, което изключително добре подчертаваше цвета на кожата й. Косата й бе опъната в много стегнат френски кок, от ушите й чак до врата висяха перли. Изглеждаше класически елегантна.

Чанинг баща потупа Уес по гърба.

- Сине - подхвана с нотка на гордост, а майка му разцелува въздуха от двете стани на главата му, което първоначално ми се стори доста превзето. После обаче сложи ръце около лицето му и се усмихна топло. - Виждам, че си се съгласил с избора ми - чух я да му прошепва, след което се обърна към мен. Цялото притеснение, което се бе натрупало у мен, преди да се запозная с Уес, ме връхлетя с отмъстителна сила.Майката ме е избрала?Искам да кажа... да, знаех че се познават с леля Мили, но не е ли странно майка да избира коя да придружава сина й? Тая работа започваше да ме плаши.

Уес се обърна към мен и сложи длан върху гърба ми. Допирът му до голата ми кожа ми подейства като електрическа искра. Бях забравила, че цялата ми рокля е изрязана отзад, като изключим двете малки презрамки с мъниста, които се кръстосваха върху плешките ми. Всичката ми останала плът чак до кръста беше на показ. Ръката му гореше върху кожата ми, нажежаваше я до бяло, докато пръстите му рисуваха малки кръгчета по нея. Потръпнах и застанах по-близо до него, без да ме е поканил или помолил.