- Майко, татко това е Миа Сондърс - усмихна се той, а аз подадох ръка. - Миа, това е Уестън Чанинг Втори и майка ми Клеър.
- Радвам се да се запознаем, госпожо Чанинг, господин Чанинг.
Майка му скръсти ръце пред гърди и вдигна длан към бузата си. Изчервяваше се толкова мило, усмихваше се така широко, че не можех да се отърва от усещането, че се подхилва на някаква си нейна шега. Майка му се наклони към баща му и изрече:
- Изумителна е, нали? - смигна ми и поклати глава.
- Амммм... Благодаря? - смотолевих и баща му се засмя.
- Радвам се да се запознаем, госпожице Сондърс.
- О, моля, наричайте ме Миа.
Той повдигна брадичка, което беше сигнал, че този разговор вече е приключил, защото веднага хвана сина си за лакътя.
- Сега, синко, разкажи ми за проекта, по който работиш. Чух, че искали да ти предложат само три процента от бюджета. Това като чисти пари са едва три милиона, при положение, че инвестираха няколкостотин милиона в последния епизод на „Чест“. Прекалено нисък залог и прекалено рискован. - Гласът на баща му бумтеше с дълбокия си тембър.
Поредицата „Чест“! Уестън Чанинг Трети е писал сценария за най-великата филмова поредица. Мили боже! Неговите ленти бяха най-големият хит в киното. Още от първата - „Честта на Джеремая“, която се появи преди три години. Оттогава всяка година излиза по един филм. Новаторският му подход, който се изразяваше в това, че бе съчетал основната линия - разказ за един войник, търсещ любовта на живота си, - с изумяващи количества кръв, жестокост, експлозии, патриотизъм, както и с някои суперяки и нагорещени еротични сцени, доведе до това да направи бум в продажбата на билети.
- ... и ще ми дадат десет от целия бюджет, плюс възможност да участвам като директор на продукцията. - Дълбокият глас на Уес си проби път през мъглата, обзела съзнанието ми.
Тъкмо се освободих от плетеницата от паяжини и достигнах до голия факт, че съм подписала договор с една от най-големите знаменитости в киното, когато две жени застанаха зад Уес. Двата лешояда търпеливо чакаха да ги забележи. Едната, която беше облечена в ужасна златиста рокля без презрамки и имаше изрусена коса, въртеше кичур между пръстите си. Огледах пак тоалета й и не успях да прикрия погнусата си. Беше толкова слаба, че можех да й преброя ребрата. Брюнетката до нея не изглеждаше по-добре. Изкуствени цици - всъщност едната като че беше по-голяма от другата. Можех добре да ги огледам, както и всеки присъстващ тук, защото бяха покрити с изключително тънка материя, която бе като залепена за тялото й. Зърната й бяха толкова твърди, че за малко да й кажа да си разтърка ръцете, да загрее пръстите си и после да затопли и тези огромни зърна, преди да стане за смях, но нещо ми подсказваше, че може би жената иска да изглеждат точно така.
Време беше за представление. Трябваше да си заработя чека от сто хиляди. Самата мисъл, че всички тези пари ще идат при Блейн, ме караше да побягна и да повърна някъде. В мига, в който баща ми се оправеше, така щях да му сритам задника, задето ни вкара в такива филми. За пореден път!
- Скъпи, виж кой е там - казах и посочих към някакви случайни хора в другия край на залата, но с очи му подсказах да надникне зад себе си. Той улови не съвсем деликатния ми намек и погледна през рамо. Бимбет 1 и Бимбет 23 на секундата изпъчиха цици и издадоха напред дебелите си, наблъскани със силикон устни.
Уес просто обви кръста ми с ръка и отвърна:
- Добре че си ти да ме подсещаш за всичко. Благодаря. - Погали ме с нос по бузата и лицето ми грейна. - Знам, че е трудно, но все някой трябва да го върши.
Буквално подскачах от щастие - толкова изкуствено и нагласено. Уес се наклони към мен и ми залепи мека топла целувка върху врата. После вдиша дълбоко:
- Мммм, благодаря ти - прошепна точно под ухото ми. Беше толкова близо, буквално усещах как топлината на устните му разяжда шията ми. После се отдръпна и се обърна към родителите си. - С Миа ще бъдем на благотворителното събитие другата седмица. Ще се видим там.
За моя изненада майка му се вклини в личното ни пространство, заставайки едва на няколко сантиметра от нас.
- Не, не, не става така. Искам да разполагам с повече време, за да опозная Миа. - На лицето й се появи една от онези топли, майчински усмивки, които те карат да се чувстваш като най-ценното създание на света. Разбира се, аз никога не бях се радвала на правото да бъда дарена с такава усмивка, но ако нещата в живота ми се бяха развили по различен начин, и ако имах такава майка, убедена съм, че тя би се усмихвала точно като Клеър Чанинг.