Уес застина до мен.
- Майко... - изрече с предупредителен тон. Тя прокара ръце по реверите му, сякаш да ги приглади, и закопча копчето на ризата му. Засмях се тихичко, докато тя пърхаше край него.
- Спокойно, слънце. Знам, че Миа е само приятелка. Така че няма нищо лошо да я доведеш на обяд в неделя. Става ли? - попита тя с тон, в който усещах голяма доза вина. Запитах се дали е католичка. Баба ми говореше с точно тази интонация, подир което винаги следваше цитат от Библията.
Уес въздъхна и поклати глава.
- Ще дойдем. По същото време ли?
- Доброто ми момче! - После пак целуна въздуха от двете страни на бузите му, след което направи същото и с мен.
Тръгнахме обратно към бара.
- Имам нужда от питие - сподели той, докато ме водеше натам. Не се сдържах и се разсмях. - Какво му е забавното?
- Винаги ли правиш това, което майка ти каже? - пак се захилих.
Когато стигнахме до бара, застанах плътно до него.
- На мама момчето! - изстрелях в ухото му.
- О, я млъкни. Започвам сериозно да се питам дали не съм бил напълно луд да се съглася на такова безумно нещо. Можех да мина с някоя Барби, знаеш това, нали? -Едната му вежда се стрелна високо нагоре, устните му бяха намусени, но очите го издадоха. Бяха искрящо зелени и в тях се четеше хумор. Исках да се доближа до него и да му прошепна още нещо подигравателно, но се олюлях на високите си токове и той ме хвана, преди да падна, притискайки ме до тялото си. Ръцете ми бяха на раменете му, а неговата - около кръста ми. Очите му за секунди промениха цвета си - от светлозелени, какъвто нюанс има само в комплектчетата с моливчета за рисуване, станаха тъмнозелени, като лятна гора. Той облиза устните си и аз не успях да се спра и сторих същото. Топлината на дланта му се разля из тялото ми. Сякаш цялата стая се стопи и изчезна. Усещах как сърцето му тупка до гърдите ми.
Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп.
- Ти си предзнаменование за беда - стисна устни и се наведе по-близо. Бяхме на по-малко от сантиметри един от друг, насред бизнес коктейла, застанали точно пред бара, където всеки можеше да ни види.
- А ти си мамино синче! - реших да сваля напрежението. Отстъпих назад, освободих се от прегръдката му, доколкото бързо ми позволяваха токовете на обувките, и се настаних на един от високите столове.
- Така ще играеш, значи? - той се усмихна, вдигна дългите си пръсти към брадичката си и прокара палец по челюстта си. - Да играем тогава, Миа.
ГЛАВА ЧЕТИРИ
Когато се върнахме в къщата по-късно вечерта, аз излязох с някакво извинение, че съм уморена, и побягнах към стаята си. Заключих вратата след себе си, но останах там да се ослушам за стъпките му, за да разбера дали ще ме последва, или не. Колкото и да ми се искаше да бъда с него... в смисъл под чаршафите, трябваше да наложа някаква дистанция между нас. Не бях имала достатъчно време, та да си изнеса една реч и да се самоубедя, че не трябва да се привързвам емоционално към него. Беше толкова мил, толкова земен, правеше всичко възможно да ме включи в бизнес разговорите си, колкото и да бяха обикновени, не ме оставяше на втори план. Но би било много мъдро от моя страна да си знам мястото в тази сделка. Аз бях само платен персонал.
От друга страна, защо да е нередно, ако искам да се позабавлявам? Бях голямо момиче, той беше неземно съблазнителен. И ме желаеше. Бяхме млади и имахме на разположение един месец, през който трябваше да бъдем в компанията един на друг.
Ако можеше да се съди по химията между нас, която усетихме тази вечер, бях готова да заложа мотора си, че е изключително добър в леглото. Би ми дошло добре да ме поразкършат малко, да освободя напрежението. Беше минала година, откакто за последно бях правила секс, а забавлението с вибратора не даваше вече нужните резултати. Имах нужда от физически контакт. От топло мъжко тяло.
Застанах в средата на стаята. Взирах се във всички тези нюанси на бялото. Леглото изглеждаше като бял пухкав облак. Бях сигурна, че е и много удобно. Уес не изглеждаше като човек, който би пренебрегнал комфорта на гостите си. Напротив, той лично би се уверил, че всичко е така, както трябва да бъде.
Крачех из стаята и обмислях как да подходя оттук нататък. Той беше някъде там, зад вратата. Според часовника на нощното шкафче беше много късно, един сутринта. Бяхме прекарали страхотно. Бях си измислила следната игра - да броя колко златотърсачки ще се опитат да го приближат и колко пъти ще го погледнат пренебрежително, след като им обърне гръб. Двадесет и четири.Двадесет и четириобожателки за една вечер. Нищо чудно, че му трябваше буфер. Ако бе прекарал дори по минутка да говори с всяка една от тях, нямаше да има време и възможност да обсъди нито един договор с продуценти и директори на продукции, нито да се види с актьори - все неща, заради които си правеше труда да ходи на тези места. И когато се движеше сред такива хора, Уес се чувстваше удобно в кожата си, в съвсем естествена среда. Той се движеше като олио във вода - лесно, плавно, никога не се застояваше повече при никого от тях, за да не обиди другите. Всичко беше добре дозирано. Убедена съм, че си имаше някакъв метод да се справя с такава лудница, но не го попитах. Просто играех с него, следвах го и бях неговата охрана. Когато някоя тояга с цици се опитваше да го доближи, аз веднага се представях и целенасочено докосвах Уес по начин, който да й подскаже, че не й е тук мястото. Следваше цупене и подвиване на змийската опашка. Понеже всяка една от тези жени не беше нищо друго, освен пепелянка.Всички до еднабяха такива. Ако не броим майката на Уес, не видях свястна жена. И много малко от тях бяха над двадесет и пет. Сякаш по-възрастните мъже в този бизнес обичаха да се разхождат с облак захарен памук, залепен за костюмите им. Жените просто стояха до тях, зяпаха през прозорците с празни погледи, клатеха се на високите си токове и пиеха абсурдно скъпо шампанско. Може би толкова, че да се насвяткат до безчувственост, но без да станат за пълен резил.