Здрависах се с двамата и Уес издърпа стола ми назад, за да седна. Усмихнах му се лъчезарно и за миг очите му омекнаха, след което веднага се преобрази в бизнесмена Уес. Красивата блондинка, която седеше вляво от мен, ми се представи като Дженифър и ми направи комплимент за роклята. Всъщност беше доста скромна коктейлна рокля. Кралско синьо, имаше странично завързване, така че да очертава формите ми, но освен по-дълбокото V-образно деколте, не беше забележителна с кой знае какво.
Косата ми беше спусната, бях я опънала с маша. Сега падаше върху гърба ми като абаносовочерно покривало. Най-красивата част от тоалета ми бяха обувките. Госпожа Крофт може и да изглеждаше като Мери Попинс, но вероятно имаше златна членска карта за „Прада”, „Гучи“ и „Луи Вюитон“. Със сигурност проучваше последните модни тенденции, защото беше уцелила десетката с тези боти на „Луи Вюитон“. Ако не успеех да изкарам една година в бранша, поне щях да имам достатъчно скъпи дрехи и обувки, които, ако се наложеше, можех да продам. Само тези боти според онлайн каталога струваха хиляда и двеста. Сигурно звуча като златотърсачка, но не можах да се стърпя и да не проверя.
- Роклята е нищо в сравнение с тези обувки - заявих и подадох крак изпод масата. Двете се наведохме и веднага се разприказвахме за нейния тоалет, за дизайнери, за мода, за това какво прави по цял ден. Като цяло не особено задълбочен разговор.
Тя беше просто радост за окото. Задачата й бе да се грижи за ежедневните нужди на господи Андърууд и да се увери, че всеки един негов каприз и желание са задоволени. Според мен вършеше каквото й се ще по цял ден, грижеше се за наклона на пениса му и гарантираше, че въпросният пенис ще има възможността да прави каквото си иска. Имаше жена за чистене, готвене, гладене, докато тя поддържаше брилянтния си задник, или по-скоронеговиябрилянтен задник, в перфектна форма. Без бръчица, гримирана и напудрена, готова да тръгне с него, където й се каже, когато се прибере след работа.
- Не знам какво да правя със себе си - сподели Джен. Да, след няколко минути вече се обръщахме с галени имена и тя ми разказваше за проблемите си. Лицето ми винаги предразполагаше хората да си споделят тревогите.
Оказа се, че се запознала със съпруга си, с когото били женени от само една година, когато тя била на двадесет и три, а той на тридесет и осем. Тогава я избрали за статист в един от филмите му. Очевидно било любов от пръв поглед. Или похот от пръв поглед, засмях се вътрешно на шегата, която ми мина през ума. Извих устни и се наведох към нея.
- Защо не се захванеш с благотворителност. Имаш ли хобита?
Големите й сини очи запримигваха от неописуемо щастие.
- Обичам да плувам. Плувам всеки ден. - Да, определено й личеше. Тялото й беше слабо, но не като на някоя от онези анорексички, които очевидно сега бяха на почит в Холивуд. Имаше изкуствени цици, но стояха добре на дребното й телце.
- Можеш да работиш доброволно в организацията за здравословен живот и спорт на децата - предложих, но тя сбърчи нос и поклати глава.
- He мисля, че на Джей ще му хареса тази идея.
Замислих се и пак попитах:
- Обичаш ли деца?
Очите й грейнаха подобно торта със свещи на петдесетгодишен човек.
- Обожавам деца. Знам, че не е за вярване, но преди да се запозная с Джей, преподавах в предучилищна забавачница. - Тя погледна съпруга си и усмивката й стана още по-широка. Улових как очите му се плъзнаха към нея, смигна й и продължи разговора си с Уес. Тя се обърна към мен. Изглеждаше толкова щастлива. Веселото й настроение, щастието й бяха почти заразителни.
- Защо да не можеш да работиш с деца? Или още по-добре да имаш свои собствени? - Главата й се отметна рязко назад, сякаш някой я бе ударил. Погледна Джей, после мен.
- Женени сме едва от година и преди това ходихме само няколко месеца. Не смяташ ли, че е прекалено рано за деца? - попита, макар че можех да се закълна, че се замисля по въпроса. Свих рамене, отпих голяма глътка от виното си и отвърнах:
- Няма значение какво мисля аз. Важното е какво желаете вие, кое ви кара да се чувствате добре. Ако искаш деца, млада си, действай. Освен това, той е петнадесет години по-голям. Някои от плувците му са определено вече по-бавнички и може да отнеме време, докато се получи - заключих и се облегнах спокойно назад.
Докато Джен обмисляше думите ми, виждах как вълнението й нараства и придобива физическо измерение. Гръбнакът й се изправи, коленете й заподскачаха, не спираше да си играе с пръстите, да пипа разни неща по масата и да се усмихва. Очите й бяха заковани върху съпруга й. Той пак се обърна към нея, но този път вдигна показалец към Уес, за да прекрати за секунда дискусията им. Бях престанала да им обръщам внимание, когато изведнъж осъзнах, че Дженифър не беше малодушна овца.