Точно се канех да възразя, когато той ме плесна по задника и ме подкара към океана. Но във водата беше перфектен джентълмен. Съдейства ми да стигна до нужното място, помагаше ми с изправянето, с позицията на тялото, с баланса, който се опитвах да постигна. Решихме, че ще е най-добре, ако първо застана на колене и сърфирам така, преди да се пробвам да се изправя.
Когато притеснението, породено от усещането, че правя нещо ново, започна да отшумява, установих, че всъщност мога да се кача по корем на сърфа и да преодолявам малки вълни. Отне повече от час да се вдигна на колене, но когато най-сетне го постигнах, бях толкова доволна от себе си. Докато бях яхнала една вълна и се носех на колене върху сърфа, чувах как Уес дюдюка и крещи възторжено. Това беше мигът, в който наистина някой се гордееше с мен, начело с мен самата. Преди винаги бях поддържала сестра си Мади или пък най-добрата си приятелка Жинел, когато танцуваше. Но дори когато се занимавах с модерни танци и изнасях размазващи представления, не изпитвах чувството, че съм постигнала нещо значимо. Може би сега ситуацията беше различна именно заради този висок мускулест мъж, който ме чакаше на брега и към когото плувах. Сърфът му бе забит до него в пясъка. Пуснах дъската на брега и хукнах към Уес.
- Видя ли това? - изпищях от радост, докато тичах към него.
- Разбира се, че видях. Беше страхотна. Сърфът ти е в кръвта, слънце - отвърна с усмивка, разтворил обятия. Аз се хвърлих щастлива върху него и го съборих на пясъка. Устните му веднага се впиха в моите, ръцете му се заровиха в мократа ми коса, притискаше ме към лицето си. Истинска магия. Продължихме да се целуваме няколко минути, след което бяхме прекъснати от не съвсем деликатно гърлено покашляне. Ръцете на Уес отдавна се бяха преместили от косата върху задника ми. Притискаше ерекцията си точно към онова местенце, където го желаех най-силно.
Отделихме се бавно един от друг, задъхани и ухилени като тикви, за да видим застаналия до нас Амил, който се смееше съвсем открито. Уес ми помогна да стана. Костюмите ни бяха залепнали.
- Беше страхотна - изрече гордо Уес, погали ме нежно с палец по бузата и ме целуна бързо по устните.
- Благодаря, че ме научи. Може ли да дойдем пак? - попитах, развълнувана от перспективата отново да се изправя срещу вълните.
- За теб всичко. Моя сладка Миа.
* * * *
Третата седмица от престоя ми беше изпълнена с още повече скучни вечери, но се състоя и един коктейл. Нямах нищо против коктейлите. Обичах да се мотая сред тълпата, да хапвам деликатеси и да пия скъпо шампанско и вино, но не бих казала, че бе точно забавление. По време на тези събития Уес водеше задълбочени разговори с всички хора, които бяха дошли по работа. Просто защото той беше предимно бизнесмен. И действително не се шегуваше, когато отбеляза, че няма време за истинска връзка. Жената, която му се отдадеше изцяло, щеше да прекарва дълги часове в самота. Уес се нуждаеше от партньорка, която има своя кариера, ходи на работа всеки ден и е на негово разположение вечерта за едно бързо чукане, преди да заспят, а на другата сутрин да започнат всичко отначало. Силна болка сякаш рязко се стовари върху гърдите ми само при мисълта за Уес и друга жена. Да се влюби, да се ожени, да има деца, да живеят щастливи, докато свят светува, а аз да продължа да правя... какво? Да бъда придружителка?
Оставих парчето пухкав сладкиш, което току-що си бях взела, и обърнах на екс пълна чаша шампанско.
- Уау, внимавай със скоростта - каза Уес и ме придърпа към себе си. - Опитваш се да се напиеш ли? - Очите му се свиха леко, а усмивката му намекваше за по-нататъшните му намерения.
- Защо? Смяташ да се възползваш от мен, докато съм пияна ли? - попитах с едно секси залитане, след което притиснах гърди към неговите. Той си пое рязко дъх и ме прегърна силно. После сведе поглед към мен.
- Абсолютно, мамка му, абсолютно - отсече без ирония, без грам хумор. Само при мисълта да ме има съвсем скоро, бикините ми се навлажниха.
- Не ме възбуждай. Не е честно, когато имаш работа - нацупих устни и ги опрях до шията му. Задържах ги доста дълго там и направих пътечка по врата му с език. Дълбок гърлен звук се откъсна от него. Притисна устни към мен и залепи тялото ми към своето, за да усетя колко силно е желанието му.
- Как, по дяволите, ще ти позволя да си тръгнеш само след толкова кратки осем дни? - Очите му и стиснатата му челюст бяха показателни за сериозността, която е вложил в това изречение.
Поех си дъх и се взрях дълбоко и напрегнато в очите му. Тези очи, които обожавах, които не можех да сравня с нищо на света.